Казусът Марфов – Василев е симптоматичен за целия преход. Не смятах да вземам отношение, но след размисъл, осъзнах, че в него има много символика и паралели със загубата на стандарти и ценности, с дългосрочни последици за цялото общество. Театърът е Храм, и в него търговци с Вярата ни, не трябва да се допускат.
Ясно е, че въпросното лице от ДПС е назначено с идеята директорът да има съюзник в управлението и театърът, при неговото управление, да се облагодетелства от политическото влияние на партията и способността и да влияе върху бюджет и институции. В същото време ДПС подхранва и политическото си его чрез представителство в най-престижната театрална институция у нас. Нали са културтрегери, интелектуалци. Доган особено. Там претенциите силно превишават съдържанието, но не са само те. За това отминавам тази тема.
Ще коментирам когато имам повече информация относно финансовите измерения на тези взаимни изгоди между ДПС и Народния театър, защото желязното правило остава – следете парите.
Моля обаче да обърнете внимание на две обстоятелства:
Велислава Кръстева няма отношение към театъра в професионално качество, това че е била навремето някакъв музикант в родния си град, „тежи“ точно нула. Не може да се сравнява примерно с такава видна фигура като Стефан Данаилов, който беше активист на БСП. Беше и министър, но никой не си и помисляше да намери проблем в това. Нито пък някой прави проблем от политическите пристрастия на Христо Мутафчиев. В този смисъл моля да правите разлика между граждански и политически позиции на актьори и режисьори и работници в театъра, и политически лица в театъра, без отношение към творческия процес.
Кръстева е външно лице, каквото и да ви говори директора.
Да направя още едно уточнение, нужни са професионалисти – пиари и съветници, но няма никаква причина това да са видни лица, тотално обвързани с дадена политическа партия – с Доган и Пеевски.
Преценете сами каква полза този скандал носи на театъра, та да разчитаме на преценката на неговия директор. Позоваването на „законност“, „нарушения“ са нелепи – в дадения случай става въпрос за доверие и отстояване на професионални права – независимост от влиянието на политически партии, за което се борят хората в театъра.
Този директор поне да беше схванал, че е прекалено слаба фигура, за да изтрие политическия запис в назначението на Кръстева.
Решението е просто – политиката вън от театъра. Ако Василев не го разбере – да си ходи.
Относно естетиката или по-точно нейното спорно присъствие, в действията на Морфов, ще кажа само, че каузата за деполитизаията на театъра и за изгонване на търговците от Храма е прекалено голяма и в тази битка Морфов не е прекрачил границите на морала и възпитанието. Просто е предизвикал политическия Зевс и в този смисъл симпатиите на обществото и на любителите на това изкуство, поне моите, са изцяло и безусловно на негова страна.
Хвала му, че вдига темата и се бори, когато политкоректността тушира съвестта на някои негови колеги, да не говорим директора.
Само предупреждавам – Морфов няма да загуби тази битка. Театърът е неговото поприще. Кръстева да си ходи в централата на ДПС – те имат достатъчно пари да и плащат и да я издържат.
Източник: Илиян Василев, Facebook
