Облечен в политическа целесъобразност непрофесионализмът в служебното министерство на енергетиката стряска. Но най-много стряска това, че готвят поредните капани за следващите правителства. Като не купуват и не ангажират с дългосрочни договори карга от ВПГ, те сами се дисквалифицират от участие в търга за слотове за следващата година, защото е логично наличието на договори за карга, да бъде изискване за участие в търга за ангажирани на слотове и капацитети.
Слотовете били много скъпи и газът ставал неконкурентноспособен?! Спрямо липсващия руски газ?
Ами не, не са били по-скъпи от тези, които купиха по време на правителството на Петков. Годишните слотове са в пъти по-евтини от по-късите като време продукти – тримесечни и месечни /когато ги има/. Когато ги препродават титулярите – действително искат премия, но и там, нещата като изгода се определят от относителната добавена стойност на премията, към основната цена, за да стигне до виртуалната точка на българската преносна мрежа.
Тук става дума за едноцифрени сума в евро/МВтч, а цените на европейските борси са над триста евро за МВтч. И за това си струва да се купят макар и относително скъпи слотове, защото изходната база на американския хъб е много по-ниска. И така пак цената се получава конкурентоспособна. И защото гърците нямат подобна оферта на тази, която получихме от Шениер.
А защо не сме купили годишни продукти? Ами защото предишното ръководството на „Булгаргазпром“ миналия септември спа и то съзнателно, защото нямаше изобщо идея да вкарва ВПГ, и бе фиксирано върху 90 плюс процентната зависимост от руски газ, именно за да направи трудна до невъзможна диверсификацията.
Да диверсифицираш от 90 процента зависимост, е като да падаш от петия етаж.
Те Николай Павловци не искаха да вкарват пълния обем азерския газ, който е в пъти по-евтин, вие слотове и ВПГ говорите. А това са същите тези хора на Борисов, Радев, Делян Добрев. Ще видите, че и този октомври-ноември, когато се обяви търга за годишните капацитети на Ревитуса, пак ще спят здрав газпромовски сън. Като нямат договори за ВПГ, ще гледат отстрани и пак ще се оправдават.
И тук опираме до критичния въпрос с какво можехме да търгуваме? Отговорът е прост – с капацитети в газохранилището в Чирен – слотове в Ревитуса срещу капацитети в Чирен. Ама Владимир Малинов от БТГ вече Н-та година отлага разширяването на Чирен и няма с какво да търгуваме.
Да не говорим, че в повечето случаи има обменни сделки с газ.
Та да питам колко пъти Росен Христов ходи до Гърция, за да урежда слотове? Или Гълъб Донев, или Радев? Точно нула.
