Кандидатът за кмет на София Вили Лилков има право на своите 3-4% десни гласове на местните избори през октомври, но те ще дойдат от гласоподавателите на ГЕРБ, а не от тези на „Продължаваме промяната-Демократична България“ /ПП-ДБ/.
Това написа анализаторът Илиян Василев по повод днешната пресконференция на Лилков, който бе издигнат за кандидат за кмет от коалиция „Синя София“, което поне на теория би трябвало да разпилее десния вот на избирателите в столицата. Публикуваме пълния коментар на Василев по темата във Facebook без редакторска намеса:
„След пресконференцията на Вили Лилков се видя, че значимостта на неговата кандидатура е силно преувеличена – повече Пи Ар отколкото реалност.
Публикацията на допитванията на общественото мнение от социолози близки до ГЕРБ, потвърждават, че от двете цели, които издигането имаше – да дерайлира кампанията на Терзиев и да разколебае подкрепата за него за да откъсне значителен процент от възможни избиратели, така че да съкрати откъсването му на първо място от възможен кандидат на ГЕРБ, и така да позволи на втори тур обединен кандидат на „анти-Терзиев“ вот да спечели, нито първата, нито втората ще може да се постигне в желания обем.
Терзиев ще спечели София. Не успя и втората цел, която очевидно остава, след отпадането на първата, да не позволят гласове от „дясно“ да отидат към съветници в списъка на ПП-ДБ – и да не допуснат контрол на СОС. На този етап, тови изглежда единствената реалистично постижима цел.
Опитът с идеология за дясност да се спечелят практични избори за местно управление е обречен. Да, има още от тези остатъчни кръжоци за ексклузивна дясност, с които София е характерна от много години. Двата кита на прехода – антикомунизъм и дясността – произведоха „десните“ и анти-комунисти ГЕРБ, които убиха всяка идея за приличие и морал в политика. Но най-вече убиха вярата, че идеологията е църква на почтените, Вяра с която може да се привлече смислен електорат. Това, което тази дясност постигна е огромен брой разочаровани и отвратени от участие в избори. И това е съзнателно постигнат резултат – за да могат десни като Марков и Москов да упражняват политиката като бизнес.
Да ви кажа защо гледам скептично към идеологическите матрици на „автентично“ десните и защо не намирам практичен „хляб“ в техните постулати? Равнищата на неравенство и несправедливост в нашето общество, резултат от корупционно-олигархичния модел са толкова ярки, че преди дясността и лявостта, трябва да се върнат базовите баланси на социално равновесие и съжителство, след постигането на които можем да търсим идеологическите разлики.
Под знамето на десния Борисов и капиталиста Пеевски България се превърна в страна на посредниците и преразпределителите, на политическите олигарси, които купуват всяка идеология, слагат всяко знаме или фасада, нужни за докопване и задържане на властта.
Те си купиха „автентично десните“ от СДС към своя идеологически тюрлюгювеч, купиха и ДСБ-ара Москво, и накрая произведоха такова масово отвращение от идеологически смокинови листа, че избирателите на демократичните сили масово се отказаха от активно участие.
Нещо повече, именно благодарение на този тюрлюгювеч с участието на такива като Вили Лилков и присъдружните /с малки, но забележителни изключения/ доведе до значително намаляване на подкрепата за ЕС и НАТО – и поставяне под въпрос на цивилизационния избор.
И към „Възраждане“ има „десни“ капиталисти и експерти, някои минават за консерватори, които громят всичко, което идва от Европа, и маскират кремлинофилската си идеология с антизападни и националистически лозунги. Не случайно, представителите на тези партии в парламента, плътно прилепнали до Путинова Русия, така добре взаимодействат с „десните“ от ГЕРБ-СДС и капиталистите от ДПС в Парламента. Бойко Борисов дума не дава да се продума против „Възраждане“, били необходими, вършели работа. Кому вършат работа? Кой ги създаде и с какви пари? И къде тук виждате идеологията, още повече дясна? Всичко е пари – власт – пари прим.
За това сега бързат да заметат следите на насилника от Стара Загора с „Възраждане“, за това свикват спешно Народното събрание, за да не позволят тази енергия на отрицание да бъде осмислена в рационални искания за истинска съдебна реформа.
За това и в кампанията на Васил Терзиев естествено настъпва етапа, при който той може да се фокусира върху позитивната си кампания и върху истинските достойноства на неговия екип и програма. Опитът да го вкарат в идеологически разпри не успя. Всяко чудо за три дни.
Вили Лилков има правото на своите три – четири процента. И те ще дойдат не от потенциалните гласоподаватели на ПП-ДБ, а от ГЕРБ. Къде го чукаш, къде се пука, господин Борисов?“
