Анализаторът Илиян Василев публикува коментар във Facebook, в който защитава тезата си, че зеленият преход в Европейския съюз /ЕС/ е неустойчив, а именно:
„Първо, защото местната му ЕС база се свива като шагренова кожа.
Тези дни най-големият производител на соларни панели в Европа – германският Майер Бургер обяви, че възнамерява да премести основната част от производството си в САЩ, заради по-големи субсидии и по-евтини производствени разходи – цена на ток, суровини и т.н. САЩ въведоха закон за намаляване на инфлацията, който предвижда над 300 милиарда долара субсидии за производителите на критични за зеления преход технологии. С този си ход Майер Бургер просто показват, че ако ЕС не даде аналогични субсидии, те няма да имат икономическа причина да работят в Европа.
Европейската комисия /ЕК/ предвижда контрасубсидии на американските от 300 милиарда евро. И така от двете страни на Атлантика ще се конкурираме по субсидии и познайте кой ще спечели? Тези стотици милиарди евро на практика ще ликвидират пазара на ВЕИ технологии в Европа, и ще го направят тотално зависим от администрацията в Брюксел и в столиците на отделните страни. Ха, пак познайте, какви са шансовете бюрократ и субсидии да направят успешна технологична „революция“? Дайте ми поне един пример в историята, когато нещо революционно като технология се е случило само заради субсидии.
Второ, на практика планираме революция чрез внос, от който зависим – най-вече от Китай. По данни на Европейската комисия през 2020 г. ЕС ще внася 70% от електролизерите, 60% от слънчевите панели и 50% от термопомпите. Не намерих данни за 2023 – всичко изброено от Китай, Азия и САЩ. Тези проценти ще растат, няма да намаляват по ред обективни причини.
Зелените политици трябва да осъзнаят, че ЕС не разполага със силна индустриална база за тези технологии. По-голямата част от световното производство на електролизери е съсредоточено в Китай, докато по-голямата част от световното производство на слънчеви панели е съсредоточено в Китай и Югоизточна Азия. ЕС също така не е основен производител на термопомпи.
Това е революция през внос – ако случайно в ЕС настъпи прекъсване на доставките на тези продукти, това може да окаже значително въздействие върху способността на ЕС да посреща енергийните си нужди, особено ако си пререже клона с форсирано затваряне на мощности. Да припомня, че веднъж затвориш ли ядрена централа /както направиха в Германия/, няма бърз пуск /месеци трябват, години/.
Не е в това въпросът дали да правим преход към безвъглеродна икономика или не, а как да го направим умно, устойчиво и без да стресираме потребителите.“
