Художествената гимнастика е един от най-трудните спортове. Това заяви в социалните мрежи президентът на БФ Художествена гимнастика Илиана Раева. Прилагаме целия й пост без редакторска намеса:
„Художествената гимнастика е един от най-трудните спортове. Състезателките трябва да развиват твърде много качества – гъвкавост (в кръста, раменния пояс, тазобедрена става), бързина, сила, координация, отскокливост, бързина на реакция, техника с пет уреда (въже, топка, обръч, бухалки, лента), техника на елементи с тяло (скокове, пируети, равновесия, вълни, акробатични елементи), музикалност(играе се с музика), артистичност. Необходими са ежедневни занимания по класически балет, както и различни танци. Ще добавя и нещо много важно, което касае всеки спорт – психологическа подготовка. Работа за концентрация.
Можете да си представите какъв обем от информация и подготовка трябва да имат и треньорите, трябва да поемат и състезателите. Откакто спортът ни стана Олимпийска дисциплина не е спирал да се променя и да става все по-труден и зрелищен, особено при най-добрите. Напълно естествено е, при толкова много изисквания, разликата в нивото на състезателките да е драстично голяма при първите в класирането и тези след средата, та до края.
Не случайно нашият спорт, в националните отбори изисква огромен часови престой всеки ден в залата.
Започнах работа като треньор в “Левски” декември 1983 год. Работих с подготвителни групи и възраст деца до 10 г. до 1988 г. След това заминах с Наско за Испания и Франция, където бяхме 4 години.
Върнахме се и през 1993 год. създадох клуб “Илиана”. Там бях и треньор, и президент. Работих с треньорите във всички възрасти. Бях треньор и националния отбор ансамбъл в по-късните години.
До днес не съм се откъсвала от художествената гимнастика, не съм спирала да работя и не съм спирала да анализирам нейното развитие. В годините се налагаше да се адаптирам към промените, които тя налагаше, както и към промените, които изискваше всяко следващо поколение.
С две думи, имам огромен опит, който натрупах като състезател на най-високо ниво на подготовка, както и като треньор и ръководител, преминал през времето на комунизма/социализма и през времето на демокрацията.
Никога не съм спирала да анализирам развитието и промените във всякакви аспекти на художествената гимнастика. Имам много големи изисквания към работата на треньорите, както и към цялостното им отношение към процеса в националния отбор. Разбира се, треньорите имат пълна свобода в своята творческа работа и подготовка.
В същото време имам и сериозни наблюдения върху случващото се в други спортове.
По-логичното в днешно време е да нямаме големи спортни постижения. Простичката истина е, че от 32 години спортът е “последната дупка на кавала”. Държавата е абсолютно абдикирала от спорта и сме на системата ОПРАВЯЙТЕ СЕ! Няма бази, няма достатъчно финанси, няма кадри за цялостно правилно поставяне на пирамидата на съответния клуб, или федерация. Как успях да направя подредбата в нашия спорт е съвсем друга тема, която не е смисъл на днешния ми пост.
Искам да обърна внимание на много важни неща, които също оказват огромно значение за развитието на един талантлив състезател. Средата, в която се развиват децата.
На децата от малки им липсва улицата за игра. Причините са ясни. Няма къде да тичат, да играят, да падат, да стават, да развиват елементарната си двигателна култура. Да играят на топчета, на народна топка, на фунийки, на ластик, на дама, на стражари и апаши… да развиват белите дробове и т.н. На всички това ни е ясно. Липсват условия за развитие на двигателната култура на децата. Нито в училище, нито в детската градина това може да се постигне. Нито в различните спортни клубове, защото там започва работа по специфичната подготовка, изискваща съответният спорт.
Храната! Толкова важният компонент. Какво ядем всички в момента – ужасна нездравословна храна. Колко успяват да подсигурят на детето си здравословната храна – зеленчуци, месо, плодове… Колко разчитат на здравословната храна от баба и дядо?! От село?! Селата ги няма. Няма я и здравословната храна. Колко семейства могат да си позволят да пазаруват качествена храна от био магазините?! Няма да се спирам и на тази тема, защото тя е дълга.
Колко от малките спортисти растат в здрава среда, щадяща тяхната психика?! Родителите работят от сутрин до вечер. Вечер се прибират скапани от работа, сблъскали се с ежедневните трудности от всякакво естество. Колко от тях полагат необходимото внимание да изслушат спокойно децата си, да им дадат кураж, спокойно и с любов да им дадат съвет и да ги възпитават?! Колко от родителите са финансово подсигурени, за да са спокойни за нуждите на семейството и децата си. Правят масата за вечеря, пускат телевизора… Има ли какво да пуснем на детето си по телевизията, за да гледа, да се учи и да му бъде в помощ? Отговорът е ясен- НЕ!
Колко родители имат възможност да направят топла възстановителна вана детето си след тежкия ден и тренировка? Колко родители са купили необходимите витамини за детето си, защото есента идва със своите безпощадни вируси? Как детето се е възстановило вкъщи след тежкия ден? Колко от родителите са успели да направят необходимото за физиката и психиката на детето спортист?! Колко са имали време за разговор с него, за неговото възпитание, дисциплина и култура, които са толкова важни за престоя му в училище и в залата?
Е, на другия ден детето е отново на тренировка и на училище. И на двете места от него се иска да е отпочинало, добре нахранено, да е щастливо и готово за тежкия ден. Е, как тази душичка ще издържи да е концентрирана и да се учи и да напредва?! Как ще тренира и ще напредва. А треньорът, учителят и родителите искат от него да учи и да тренира качествено.
Защо споделям всичко това. Защото прекарваме много часове в залата с децата, защото по-горе обясних, колко е тежък нашият спорт и изобщо животът на детето спортист. Защото имам толкова много наблюдения от миналото и сегашното, толкова ясно виждам промените и нуждите за адаптиране към съвременния начин на живот, който е толкова труден за всички ни. Като добавим и болезнените амбиции на някои родители, болезните амбиции на някои треньори…
Преди година направих два семинара онлайн: за всички родители на гимнастички, както и за всички гимнастички в БГ. Казах много неща, които ме вълнуват и притесняват, и такива, които знам, че ща са полезни. Дано съм била наистина полезна и на родителите и на състезателите. Семинарите ми бяха около 2 часа и за едните, и за другите. Правила съм и за треньорите.
Нека и не пропускам темата, с каква отговорност треньорът обучава спортистите?. Колко любов и отношение влага в работата си? Запознат ли е с личните проблеми на състезателя си? Има ли необходимата квалификация да работи с деца? Да, необходима е отговорност от всички.
Знам въпросите, които ще ми зададете: как да им отделяме необходимото внимание и да им даваме нужната любов, като работим?! Как да ги храним с качествена храна, като нямаме тези средства?!
Да, ще сте прави и напълно ви разбирам. Но исках да ви разкажа усещането на вашето дете – спортист. А това всъщност се отнася за всяко дете, подвластно на днешния живот. Е, разбира се има изключения, но не говорим за тях. Всички- родители, учители и треньори трябва да се грижим за детето ни, защото неговото развитие, щастие и здраве зависи от всички нас.
На 16 години ме попитаха:”Какъв е девизът ти?” Отговорих: Винаги има начин! Затова и сега ще кажа: Колкото и да е тежко и изглеждащо невъзможно, „Винаги има начин“ да дадем нужното на своето дете! Ние живеем в тежки времена, в които нито храната, нито средата са напълно здрави.
Затова родители, учители и треньори трябва да сме един отбор! Отбор подчинен на здравото развитие на детето- спортист! Защото спортът дава много! Спортът ще отдели детето ви от дрогата, посредствеността, алкохола, проституцията в различните и разклонения. Спортът ще направи детето ви устойчиво и силно, здраво и работоспособно, честно и щастливо! Не е нужно да бъде на всяка цена шампион, нужно е да се движи, да калява характера си и да стане силно.
Художествената гимнастика е много красив спорт, създава прекрасни и силни жени. В България клубовете се роят, заради големите ни успехи. “Златните момичета” станаха синоним на успех, красота, сила и гордост. Но зад това има тежък труд, много лишения, понякога и болки.
Аз вярвах, че винаги има начин и успях в най-невъзможното за българската Художествена гимнастика време да сбъдна голямата си мечта – България вече има своите олимпийски шампионки.
Моля всеки да повярва, че „Винаги има начин“, да даде най-доброто на своето дете, на своя ученик, на своя състезател. Любовта е единствената реалност!“
