Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година в Македония и Одринско е едно от най-значимите събития в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация /ВМОРО/, която успява да обедини усилията на населението в стремежа му към свобода.
Решение за въстание
През януари 1903 година част от членовете на Централния комитет на ВМОРО свикват конгрес в Солун. Там се взема решение за повсеместно въстание в Македония и Одринско. Смилевският конгрес на Битолския окръг на ВМОРО решава въстанието да започне на 2 август /Илинден/. За Одринско началото на бойните действия е определено за 19 август /Преображение/, а за Серския окръг – на 27 септември /Кръстьовден/. Тази стратегия се основава на идеята за перманентна революция, която да обхване всички райони на Битолския революционен окръг едновременно.
Начало и развитие на въстанието
Въстанието започва на определените дати, като особено активно е в Битолския революционен окръг. Освободени са няколко планински района, включително Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза. В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно като Крушевска република, която просъществува десет дни. Временното правителство включва представители на трите основни общности в района – българи, власи и гъркомани. Впечатляващо е, че мирното турско население не е застрашено по време на тези събития, което показва характера на въстанието като борба за свобода, а не срещу конкретни етнически групи.
Австро-унгарски дипломат описва въстанието като „доблестно въстание срещу цяла империя“, подчертавайки мащаба и смелостта на борбата.
Въстанието в Одринска Тракия
В съответствие с решенията на Солунския конгрес за масово въстание, в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива. Там се изработва план за действие и се избира главен щаб, включващ Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Бойните действия в региона започват на 18 август, като са освободени Василико /дн. Царево/ и Ахтопол. Турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
Резултати и значение на въстанието
Според данни от мемоарите на Вътрешната организация от 1904 година, в Битолския и Одринския революционен окръг се провеждат 239 сражения. В тях участват около 26,000 въстаници, които се изправят срещу 350-хилядна османска армия. Загиват 994 въстаници, а 4600 души от мирното население също губят живота си. В резултат на сраженията са опожарени 201 села и 25,000 души от Македония и Одринско бягат в Княжеството.
Тези цифри и събития показват непримиримостта на македонските и тракийски българи със съществуващия национален и социален гнет. Те са доказателство за тяхната решителност да отхвърлят окончателно османското господство и да живеят свободно.
Историческо значение и културно наследство
Илинденско-Преображенското въстание е значимо събитие, което остава в сърцата и паметта на българския народ. За новите поколения, този период може да изглежда далечен, но остава важен урок за непреклонната воля и смелост на предците ни.
В литературата на Пейо Яворов и в тетралогията на Димитър Талев се отразява величието на тези събития. „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“ не са само литературни произведения, а и паметник на Илинденско-Преображенското въстание. Те остават завинаги като свидетелство за стремежа към свобода, който може да бъде описан само чрез писменото слово.
Искра.бг постигна 4 млн. четения само за месец: Доказателство за качество и доверие на читателите
[…] […]