„За размисъл и дебат. Прореформистките партии, в случая „Продължаваме Промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/, имат най-високо съотношение между привлечен вот и членска маса. За разликата от „системните“ партии, които имат по-около 100 хиляди члена и при БСП привличат по двама избирателя на един член, а при ГЕРБ по пет на партиен член. ДПС имат 66 хиляди души членове.“
Това коментира политическият анализатор Илиян Василев във Facebook, продължавайки така: „Ако приемем, че всички членове на трите съставни партии – ПП, ДаБГ и ДБС, са около 15 хиляди, а избирателите /средно са около 500 хиляди/ означава, че на всеки член се падат по тридесет и три избирателя. От тук следва важния извод – прореформистките партии извличат своята обществена и електорална тежест от умението си да мобилизират външна подкрепа, чрез послания, чрез приобщаване към типично партийните процеси на вземане и комуникиране на решения.
Те зависят от поддържането на отворена, постоянна, двупосочна и най-вече активна връзка с избирателите си, от което зависят и резултатите от изборите, а не толкова от работата с партийните ядра и структури. Не тези 5 хиляди души партийни членове, през партийната дисциплина, могат да бъдат основна на легитимност, когато искаш да управляваш страната. Не йерархични, партийно-центрични, а мрежови структури, според мен, са уравнението..
В този смисъл – отворените предварителни избори, в които участват регистрирани избиратели и гражданско активните слоеве на населението, които да надградят партийните листи с обществено приемливи лица, са рецептата за успех.
Посланието – ако затворите процесите в рамките на партийните ръководства, трудно може да се надявате на успех. Хората не са готови да приемат всяка „цехово“ решение, защото затворените решения до сега не винаги са били убедителни, и като съдържание, да не говорим като комуникация.“
