Дъщерята на пациент, постъпил след заразяване с COVID-19 в частна плевенска болница, има сериозни съмнения дали за него са били положени достатъчни грижи. М.К. разказа своята история пред Искра.бг, като тя се е обърнала и към Медицински надзор за извършване на проверка в лечебното заведение.
Историята
Бащата на М.К. постъпва в частната болница в Плевен на 10 март. От 4 март той е със симптоми, които са типични за коронавирусната инфекция – температура, втрисане, кашлица. Два дни по-късно започва лечение, което му е назначено от неговия личен лекар. Приема различни медикаменти, но не се повлиява от тях. Започва да вдига все по-висока температура. Появява се затруднение в дишането му и повръщане.
На 9 март с помощта на близки отива в болницата в Червен бряг, за да му бъде направена снимка на рентген. Тя показва, че мъжът вече е развил едностранна пневмония. Издаден му е бил амбулаторен лист за настаняване в болница. В лечебното заведение в Червен бряг се оказва, че няма свободни места, защото по това време пандемията от COVID-19 е в разгара си и лечебните заведения са препълнени. Така мъжът е бил изпратен у дома си. Там отива да му направи PCR тест специален екип, разказа неговата дъщеря пред Искра.бг.
Ден по-късно – на 10 март, тестът се оказва положителен за коронавирус. М.К. се е обадила на спешния телефон 112, откъдето са изпратили медицински екип, който транспортира пациента до частната болница в Плевен. Закаран е бил в това здравно заведение с обяснението, че никъде другаде нямало свободни места. Въпреки че неговата дъщеря изрично при обаждането на телефон 112 е казала, че не желае баща й да бъде закаран в частна болница.
„Той не е бил с някакъв задух, да не може да диша. Беше напълно контактен. Говорехме си по телефона. Пишехме си“, обясни тя пред Искра.бг.
Съмненията
При направените изследвания се оказало, че пациентът вече е с двустранна пневмония и е било назначено лечение. По документи на следващия ден е започнала терапия с „Ремдесивир“, както и с кислородна маска.
„На третия или четвъртия ден лично съм говорила с една госпожа, която не си каза името и я попитах – „Госпожо, работите ли с „Ремдесивир“?, защото аз работя с лекари тук в София и съм запозната с лечението на този вирус и знам за лечението. Аз казах, че няма проблени да го закупя и да го занеса в болницата. Тя каза много несигурно, че трябва да се говори с шефа на болницата. Но и до ден-днешен не ми се обади. По документи са го сложили от втория ден“, разказа още тя.
На въпрос на Искра.бг дали баща й е споделил, че го лекуват с „Ремдесивир“, М.К. каза, че той е посочил други два медикамента, но не и този.
„Имам много големи съмнения за това нещо или ако е лекуван, то не е от втория ден със сигурност, защото ако беше лекуван, тази жена нямаше да ми каже – „Ами не знам дали го имаме.“ Тя щеше да ми каже, че го лекуват в момента. Ако изобщо съм говорила с лекар, който е адекватен и който знае“, категорична беше М.К.
Тя твърди, че през цялото време е разговаряла с различни хора и досега не знае кой е бил лекуващият лекар на баща й. За 13 дни е научила няколко имена, но дотам.
М.К. разказа още, че на 13 март на баща й е била прелята кръвна плазма. Последвала кореспонденция между двамата, която е породила у дъщерята съмнения, че персоналът взима телефоните на пациентите и гледа какво се пише на тях.
„Да, имам го това като съмнение. Малко преди това той ми е написал „Май нещо свършва“. И аз го попитах какво свършва. И той ми отговори „Нищо не е сигурно“. След това в 02:15 през нощта ми е написано „Не предприемай нищо“, защото аз преди това му казах, че искам да го преместя в друга болница. А ако го преместя в друга болница, те няма как да си вземат парите от Здравната каса. И аз му написах „Не се притеснявай, ще разбера кой е на работа“. Той ми написа, че се държат много зле с него, че някаква сестра се е заяла с него и че иска помощ. Аз тогава му казах, че ще разбера кой и ще го преместя в друга болница. Баща ми в 02:15 часа не ми е писал, защото съм му дъщеря и няма да ме притеснява в 02:15 часа. И следващото нещо, което ми написа баща ми е, че всичко се знае кой какво пише и това беше последното нещо, което ми написа и те го вкараха в интензивното“, категорична е М.К.
На нея й е било обяснено, че баща й е получил бъбречна недостатъчност и от 24 часа не е уринирал. Според дъщерята дори и вирусът да го е ударил там е невъзможно да засегне и двата бъбрека по едно и също време. И добави:
„При положение, че аз имах човек, който следеше за него. И тази жена ми каза – „Не знам какво ти говорят. Аз съм до него и го виждам, че той уринира.“ 13 дена ми се говореше една информация и друга информация. Добре, като са му отказали бъбреците хемодиализа в тази болница нямат ли? Имат хемодиализа, но не можели да занесат уреда. Абсолютно нищо не са направили. Те са му отказали бъбреците, след това му е отказало сърцето. Човекът си е отишъл. Аз не мога да върна. Въпросът е, че там има хора, с които се случва същото.“
М.К. казва още, че въпреки проблемите със сърцето консултация с кардиолог няма. Освен това последните два дни преди да почине баща й, са й казвали, че пневмонията започва да изчезва.
Реанимацията
Мъжът е бил интубиран през нощта на 18 март. М.К. е попитала кое е наложило да бъде приведен в Реанимация. Ето какво разказа тя:
„Той е бил вкаран в интензивното, без да е бил интубиран и е разбирал какво се случва около него. Той е бил на една машина полуприспан. И от тази машина са го сложили на обикновена маска. И той чува около него какво се случва. Защо е в съзнание и е в интензивното отделение? В един и същи ден ми казаха, че е на апаратно дишане, на кислородна маска и вечерта, че е интубиран. Те трябваше да ме уведомят. А през цялото време ми се обясняваше за това интибуране и аз им казвах, че ако се стигне дотам, искам да ме уведомят. И те ми казваха – „Ама, ние го правим в спешен случай“. Да, наистина е така. При хората се случва за секунди. Аз знаех на петата минута след интубацията, но не знаех от лекар. Ако нямаш познат в тази държава, хората си умират просто ей така“, каза още М.К.
Тя разказа, че докато сама не се е обадила в болницата, никой не се е свързал официално с нея. Последните два дни преди да почине са й обяснявали, че ще го реинтубират и изведнъж на 23 март са й се обадили, че е починал, защото е направил бъбречна и сърдечна недостатъчност. М.К. има съмнения дали това го е предизвикал вирусът.
Какво казват болницата и Медицински надзор?
От частната плевенска болница отговориха на въпроси на Искра.бг, че те разполагат с най-голямата COVID реанимация в Северна България и поради тази причина всички здравни заведения от плевенска и съседните области изпращат критично и тежко болни пациенти при тях ежедневно. И допълниха:
„Вече повече от година нашите лекари полагат денонощни грижи и се борят за всеки един живот в изключително тежките условия на пандемия. До момента няма регистриран отказ да бъде предоставена информация за състоянието на наши пациенти.“
Освен това те твърдят, че подаването на навременна информация на близките било част от тяхната ежедневна работа.
От Медицински надзор са отговорили, че са извършили проверка след получен от М.К. сигнал.
„При направената проверка не се установиха пропуски и нарушения в проведения диагностично-лечебен процес“, е заключението на Медицински надзор.
