Имат ли жените Г-точка? Попитахте Гугъл – ето отговора
Ники Ходжсън, в. “Гардиън”
„Всеки ден милиони потребители на Интернет задават на Гугъл най-трудните въпроси от живота, големи и малки. Нашите автори отговарят на някои от най-честите запитвания“
Г-точката. В наши дни я познаваме като онзи неуловим усилвател на женското сексуално удоволствие, на който производителите на секс играчки и женските списания плащат неспирна дан. Но през по-голямата част на 20-ти век тя бе единствената потенциална част от човешката анатомия, която успяваше едновременно да съществува и да не съществува, в зависимост от това, към кое научно изследване се обръщате: случай на “котето на Шрьодингер”, ако щете.
Бидейки случайно откритие (както всички най-добри, нали?), Г-точката за пръв път била официално наблюдавана от Ерик Графенберг, немският гинеколог, който изобретил противозачатъчната спирала. Графенберг изучавал ролята на уретрата при женския оргазъм, когато отбелязал “еротична зона … на външната стена на вагината по протежение на уретрата”, която можела да предизвика интензивна възбуда и оргазъм у притежателките си при стимулация.
Откритието е можело да има сеизмичен ефект – то имало потенциала да реабилитира Фройд и неговата теория за вагиналния оргазъм като начало. То обаче било повсеместно игнорирано, докато една изследователка на име Бевърли Уипъл, която проучвала сведения от жени, които смятали, че уринират по време на оргазъм, не открила изследването на Графенберг в течение на своето собствено, повече от 30 години по-късно. Тя обявила откриването на Г-точката (която нейните съвременници искали да нарекат “Гъделът на Уипъл”) по американската телевизия през 1982 г., и скоро загадката на котето на Шрьодингер се родила за смутената, но очарована американска публика. Ние, британците, междувременно вече бяхме просветени от списание “Форум”, онзи изненадващо научно издание за сексуалните отношения, на което мнозина разчитаха за сериозно сексуално образование през 70-те години.
След публикуването на книгата на Уипъл “Г-точката и други открития за сексуалността” се появили безброй жени и експерти, за да споделят своите собствени истории и изследвания на абсолютната зона на удоволствието. Когато сексуалната просветителка-първопроходничка Дебора Съндал започнала да пише и преподава за женската простата и силата и мощта на женската еякулация, нещо, което тя твърди, че всяка жена може да се научи да прави, тя повторила насоките на Уипъл към “Долното царство” – между 11 и 1 часа от предната страна на вагиналната стена.
Това, което винаги е било толкова очарователно във връзка с Г-точката е колко убедено тези, които вярват, че тя съществува, описват начина, по който я изпитват – като по-дълбока, по-богата, по-приятна и поглъщащо пълна кулминация (и да, аз съм една от тях).
По времето, когато Уипъл и Съндал открили тази дискусия, това, което ставало все по-ясно, било, че някои жени са в състояние да достигат интензивно оргазмено удоволствие от място, което не е клиторът. Това, което не било ясно, били точните измерения, местоположение и строеж на това място.
Но през 2010 г. изследователи от лондонския Кингс Колидж с публикации в Журнала за сексуална медицина решават да определят О-пределите веднъж завинаги, като експериментират с групи близначки, които, както се предполагало, да споделят идентична анатомия, и така да бъдат в състояние да докажат местоположението на Г-точката.
Откритото от тях било объркващо. Повечето от въпросните двойки близначки не съобщили и двете да имат Г-точка. Това, което изследователите открили обаче е, че притежанието на Г-точка било положително свързано със състоянието на откритост и екстровертност, и че по-младите жени и тези, значително по-удовлетворени от връзките си, било по-вероятно да заявят, че са били докосвани там. Възможно ли е обаче наистина да е вярно, че Г-точката съществува повече в главата, отколкото в гениталиите? Кога мъжете някога са били учени на нещо сравнимо за своите пениси?
Интересно е, че всъщност мъж-учен опровергава това, което жените, работещи в тази област, толкова се старали да разкрият. Публикувайки изследването в Журнала за сексуална медицина, Амичай Килчевски е недвусмислен: “Без никакво съмнение обособен анатомичен обект, наречен Г-точка, не съществува.”
Но това не е най-лошото, което се е случвало на женската сексуалност, откак Ева изгубила правата си да плажува в Рая. Г-точката можело да не съществува, обяснявал Килчевски, но засилената чувствителност на вагиналната предна стена със сигурност съществувала. Което означавало, че тези интензивни оргазми, за които жените съобщавали като резултат от Г-точката, със сигурност не са били въображаеми – просто не са били свързани с някоя конкретна анатомична част, а с една цяла прелестна област.
В наши дни Килчевски е един от неколцина учени, включващи екип от Университета в ЛАквила и австралийската уроложка Хелън О’Конъл, които приемат за по-вярно Г-точката да бъде описвана като продължение на клитора. Вече се смята, че оргазмите на Г-точката идват от клиторално-уретралния вагинален комплекс (КУВ), като клиторът е изграден от “луковици”, които се простират по протежение на стените на вагината, с клиторни жлези, пълни с нервни окончания и рецептори, достигащи долу до основанието на вулвата и горе около уретрата.
И така, ако тази област е толкова важна, защо е отнело толкова дълго време да бъде разбрана и идентифицирана? Твърде далече ли се стига, ако гледаме на отричането на Г-точката като на патриархална уловка, отнемаща на жените техния пълен оргазмичен потенциал? Не напълно, казва О’Конъл, която през 2006 г. съобщи по Би Би Си, че видимостта на пениса го е превърнал в обект на изследователско внимание, с много малко съпоставими изследвания, проведени върху женските гениталии до много по-късно (на О’Конъл дължим откритието на това, колко обширна е всъщност зоната на женското удоволствие).
И вероятно тъкмо въпросът за видимостта може да ни подскаже защо е било толкова трудно да идентифицираме Г-точката и в двете посоки, и защо някои жени се затрудняват да почувстват възбуда от стимулациата на КУВ, въпреки по-големия обем съгласувани научни доказателства за съществуването му. За разлика от мъжете, които знаят, че са физиологически възбудени от гледки, жените трябва да се научат да интерпретират по-фини вътрешни усещания – и те не винаги ги разбират правилно. Проучването, направено от Мередит Чайвърс от Университета Куийнс, което открива, че жените редовно погрешно съобщават своята собствена физиологична възбуда, би подкрепило това.
И това от своя страна би могло да обясни защо дори близначки, възпитани така, че да споделят еднакво отношение към секса и телата си, не съобщават съгласувано убеждението си в съществуването на своята собствена Г-точка. В края на краищата възбудата не е праволинеен пример за освободено съзнание плюс тяло, докоснато по определен начин = желано удоволствие като резултат. В противен случах щяхме да сме разгадали загадката на Г-точката най-малкото преди Шарлът и нейния необуздан заек в “Сексът и градът”.
Та, какво е заключението? Ами, че КУВ областта съществува, и че много жени изпитват удоволствие от стимулация там – но не всички. Остава си факт, че ние едва започваме да научаваме за дълбините и ширините на женската възбуда. Да се припише всичко на една-единствена загадъчна точка по-скоро изглежда като разваляне на магията.
Превод: Гергана Николова
Do women have a G-spot? You asked Google – here’s the answer
Nichi Hodgson
Every day millions of internet users ask Google life’s most difficult questions, big and small. Our writers answer some of the commonest queries
Тhe G-spot. Today, we know it as that elusive amplifier of female sexual pleasure to which sex toy manufacturers and women’s magazines pay endless homage. But for most of the 20th century, it was the only potential part of the human anatomy that managed to simultaneously exist and not, depending on which scientific research you consulted: a case of Schrödinger’s pussy, if you will.
An accidental discovery (as all the best are, aren’t they?), the G-spot was first officially observed by Eric Gräfenberg, a German gynaecologist who had invented the IUD. Gräfenberg had been researching the role of the urethra on female orgasm when he had noted “an erotic zone … on the anterior wall of the vagina along the course of the urethra”, which could produce intense arousal and orgasm in its owners when stimulated.
Its discovery could have been seismic – it had the potential to rehabilitate Freud and his theory of vaginal orgasm, for starters. But it was roundly ignored, until a researcher called Beverly Whipple, who had investigated reports from women who believed they were urinating during orgasms uncovered Gräfenberg’s research in the course of her own more than 30 years later. She announced the discovery of the G-spot – which her contemporaries wanted to call “the Whipple Tickle” –on American television in 1982, and soon the puzzle of Schrödinger’s pussy was born to the perturbed, but fascinated American public. Us Brits, meanwhile, had already been enlightened by Forum magazine, that surprisingly scientific journal of sexual relations that many relied on for serious sex education in the 1970s.
Following the publication of Whipple’s book, The G-spot and Other Discoveries About Sexuality, countless women and experts came forward to share their own stories and research of the ultimate pleasure zone. When pioneering sex educator Deborah Sundahl beganto write and teach on the female prostate and the power and vigour of female ejaculation, something she claims any woman can learn to do, she reiterated Whipple’s directions to Nether-Netherland – between 11 and 1 o’clock at the front of the vaginal wall.
What’s always been so fascinating about the G-spot is just how sure those that believe it exists describe experiencing it – as a deeper, richer, more engaging and engorging fuller climax (and yes, I’m one of them).
By the time Whipple and Sundahl had opened up the discussion, what was now becoming clear was that some women were capable of getting intense orgasmic pleasure from an area that was not the clitoris. What was not clear were the exact dimensions, location and makeup of this area.
But in 2010, King’s College London researchers publishing in the Journal of Sexual Medicine decidedto go for an O marks the spot once and for all – by experimenting on sets of twins whom it was presumed would share an identical anatomy and thus be able to prove the G-spot’s location.
The findings were confusing. Most of the pairs of twins in question did not report both having a G-spot. What the researchers did find, however, was that having a G-spot was positively correlated with being open and extroverted, and that younger women and those substantially more fulfilled in their relationships were also more likely to state they had been touched there. But could it really be true that the G-spot existed more in the head than in the genitals? When had men ever been taught anything comparable about their penises?
Interestingly, it took a male scientist to disprove what women working in the field had sought so hard to uncover. Publishing research in the Journal of Sexual Medicine, Amichai Kilchevsky was unequivocal: “Without a doubt, a discrete anatomic entity called the G-spot does not exist.”
But it wasn’t the worst thing to happen to female sexuality since Eve lost her Edenic sunbathing rights. The G-spot might not exist, Kilchevsky elucidated, but increased sensitivity in the vaginal anterior wall certainly did. Which meant those intense orgasms women were reporting as a result of the G-spot were certainly not imaginary – they just weren’t related to any distinct anatomical part but a whole, luxurious region.
Today, Kilchevsky is one of several scientists, including a team at University L’Aguila and Australian urologist Helen O’Connoll, who consider it more accurate to describe the G-spot as an extension of the clitoris. G-spot orgasms are now believed to come from the clitoral urethral vagina complex (CUV), the clitoris being composed of “bulbs” that stretch up along the walls of the vagina, with the clitoral glands being full of nerve endings and receptors that reach down to the base of the vulva and up around the urethra.
So if the region is so vital, why has it taken so long to understand and identify it? Is it taking it too far to see the denial of the G-spot as a patriarchal ruse to deny women their full orgasmic potential? Not entirely, says O’Connell, who told the BBC back in 2006 that the visibility of the penis has made it the object of scientific attentions, with little comparable research done on female genitalia until much more recently (we owe O’Connell the discovery of just how extensive the female pleasure zone really is.)
And perhaps it’s the matter of visibility that might give us a clue as to why we’ve so struggled to identify the G-spot either way, and to why some women struggle to feel aroused from stimulation of the CUV, despite more consistent scientific evidence to its existence. Unlike men who know they are physiologically aroused by sight, women have to learn to interpret subtler, internal sensations – and they don’t always get them right. A study done by Meredith Chivers of Queen’s University which found women regularly misreported their own physiological arousal would support thаt.
And that, in turn, might explain why even twins brought up to share the same attitudes to sex and their bodies don’t consistently report their belief in the existence of their own G-spot. After all, arousal isn’t a straightforward case of mind feeling free plus body touched in a certain way = desirable pleasure outcome. Otherwise we’d surely have got to the bottom of the G-spot mystery at least before Charlotte and her rampant rabbit on Sex and the City did.
So what’s the conclusion? Well, that the CUV region does exist, and that many women experience pleasure from being stimulated there – but not all do. The fact is, we’re only just learning about the depth and breadth of female arousal. Pinning it all on a single mystery spot rather seems to be spoiling the magic.
Можете да прочетете оригиналната статия на английски език ТУК.
