Инфлацията, която притисна европейските купувачи, падна повече от очакваното през март до 2,4%, тъй като скоковете на разходите в магазините за хранителни стоки намаляха и общото покачване на цените се насочи към спад в двете най-големи икономики, Германия и Франция, съобщава „Асошиейтед прес“.
Годишната цифра за 20-те страни, които използват евровалутата, е под прогнозираните от финансовите пазари 2,5% и доближава Европейската централна банка до целта си за инфлация от 2%. Анализаторите обаче обясняват, че спадът от 2,6% през февруари, макар и добре дошъл, вероятно няма да е достатъчен, за да повиши първото намаление на лихвения процент на ЕЦБ.
Съветът за определяне на лихвените проценти на банката се събира следващата седмица, но първото намаление на разходите по заеми не се очаква до юни въпреки икономиката, която не успява да расте, казаха няколко анализатори. Инфлацията при храните спадна до 2,7% от 3,9%, а цените на енергията паднаха с 1,8%, според данни, публикувани в сряда от Евростат, статистическата агенция на Европейския съюз. Междувременно основната инфлация, която изключва нестабилните разходи за храна и енергия, се понижи до 2,9% от 3,1% през февруари. Годишната инфлация спадна до 2,3% в Германия от 2,7% предходния месец и до 2,4% във Франция от 3,2%. Данните от Германия – най-голямата икономика в Европа – „носят известно облекчение за ЕЦБ“. На това мнение Карстен Бжески, глобален ръководител на макросектора в ING bank.
Но цените на услугите, които включват всичко – от билети за кино до медицинско обслужване, все още са високи и служителите на ЕЦБ ще искат да видят последните числа за увеличенията на заплатите, казват анализатори. Рори Фенеси, старши икономист в Oxford Economics, коментира:
„Смятаме, че ЕЦБ ще започне с намаляване на лихвите през юни. Докато основната инфлация се успокои, упоритостта на инфлацията в услугите и желанието ЕЦБ за повече данни за заплатите прави намаляването на лихвите през април малко вероятно.“
Федералният резерв на САЩ също се очаква да намали лихвите по-късно тази година. Представители на Федералния резерв планират три намаления на лихвените проценти, въпреки че спадът на инфлацията там се забави. В Европа инфлацията скочи до рекордно високо ниво от 10,6% през октомври 2022 г., след като Русия спря по-голямата част от своя природен газ за континента заради войната в Украйна, което доведе до рязко покачване на цените на енергията и предизвика криза на разходите за живот. Наред със загубата на редовно снабдяване с газ, необходимо за отопление на домове, производство на електричество и захранване на фабрики, възстановяването от пандемията също обтегна веригите за доставки, спомагайки за повишаване на инфлацията. Този ценови натиск е намалял, но сега работниците настояват за по-високи заплати, за да компенсират загубената покупателна способност. Това забави спада на инфлацията и остави ЕЦБ предпазлива относно намаляването на лихвените проценти твърде рано. ЕЦБ бързо повиши основния си процент от минус 0,5% до рекордно високите 4% между юли 2022 г. и септември 2023 г. Повишаването на лихвените проценти се бори с инфлацията, като прави кредитите за закупуване на неща по-скъпи, намалява разходите и облекчава натиска върху цените. Но повишаването на лихвите също може да попречи на икономическия растеж и фокусът сега е насочен към това кога ЕЦБ ще обяви победа над инфлацията и ще започне да намалява лихвите, за да подкрепи закъсалата икономика. Забавянето дойде, когато инфлацията изтощи покупателната способност на джобовете на потребителите и започнаха повишения на лихвите.
Икономиката на еврозоната не отбеляза растеж през последните три месеца на 2023 г., а данните за първите три месеца на тази година трябва да бъдат публикувани на 30 април.
