Тези дни собственичката на щанд на пазара Кадрие Догру се задоволява със застояли, покрити със сусам франзели, известни като симит, за обяд, пише „Асошиейтед прес“. Овдовялата майка на две деца казва, че остава без обяд, за да може да сложи храна на масата за семейството си по-късно през деня. Парите, които 59-годишната жена печели от продажба на спортни панталони и други облекла на пазара Ortakcilar в Истанбул, вече не могат да ги издържат и тя се бори да купува храна, да не говорим за нещо друго. Тя споделя:
„Никога не бях стигала до толкова плачевен живот. Лягам да спя, събуждам се и цените вече са се покачили. Купих си 5-литрова кутия (готварско) олио, беше 40 лири. Върнах се, беше 80 лири. Ние не заслужаваме това като нация.“
Много хора в Турция са изправени пред все по-големи трудности, тъй като цените на храните и другите стоки се покачват. Докато увеличаващите се потребителски цени засягат страните по света, докато те се възстановяват от пандемията от коронавирус, икономистите казват, че инфлацията в Турция се е влошила от лошото управление на икономиката, опасенията относно финансовите резерви на страната и натиска на президента Реджеп Тайип Ердоган да намали лихвените проценти. Той твърди, че по-ниските разходи по заеми ще стимулират растежа, въпреки че икономистите казват, че точно обратното е начинът за укротяване на растящите цени.
Турската лира пада до рекордно ниски нива спрямо щатския долар, тъй като централната банка на страната намали лихвените проценти, подхранвайки опасенията за нейната независимост. Хванати в този капан са средностатистическите турци, които се опитват да свържат двата края. Докато разглеждаше сергии за храна на пазара Ortakcilar в истанбулския квартал Eyupsultan, Сухейла Пойраз каза:
„Всичко е толкова скъпо, че не мога да си купя нищо.“
57-годишната домакиня е гласувала за партията на Ердоган и призова правителството да действа за прекратяване на инфлацията. Пойраз заяви:
„Ако вие сте правителството и ако ние гласуваме за вас да оправите нещата, защо не се намесите? Защо не спрете нарастващите цени?“
Високата инфлация вреди на рейтинга на популярността на Ердоган, чиито ранни години на власт бяха белязани от силна икономика. Проучванията на общественото мнение показват, че съюз от опозиционни партии, които са сформирали блок срещу управляващата партия на Ердоган и нейните националистически съюзници, бързо намаляват разликата.
От своя страна турското правителство казва, че инфлацията се е повишила с близо 20% през октомври в сравнение с година по-рано, но независимата група за изследване на инфлацията, съставена от учени и бивши правителствени служители, я определи близо до зашеметяващите 50%. За сравнение, цените в САЩ са се повишили с около 6% спрямо година по-рано – най-високият скок от 1990 г. насам – и инфлацията в 19-те страни от Европейския съюз, които използват еврото, надхвърли 4%, най-високата стойност от 13 години. В резултат на това турската валута достигна най-ниското си ниво от 10 години насам спрямо щатския долар миналата седмица и загуби около 25% от стойността си от началото на годината. Това повишава цените, оскъпява вноса, горивата и ежедневните стоки. Докато някои твърдят, че по-ниското ниво на лирата прави турските износители по-конкурентоспособни в световната икономика, голяма част от турската индустрия разчита на вносни суровини.
Ердоган изрази опасения относно влиянието си върху паричната политика, като назначи четирима управители на централни банки от 2019 г. насам и уволни банкери, за които се твърди, че са се противопоставили на понижаването на лихвените проценти. Банката повиши лихвите с 3 процентни пункта от септември и ще публикува последното си решение в четвъртък.
За разлика от тях централните банки в други засегнати от пандемията страни повишаваха лихвите или обмисляха да направят това през следващите месеци, тъй като резервните запаси в пристанищата и фабриките, недостигът на работна ръка и растящите разходи за енергия тласнаха цените.
Чуждестранните инвеститори изхвърлят турски активи, а турците превръщат спестяванията си в чуждестранна валута и злато. Йозлем Деричи Сенгул, икономист и партньор-основател на базираната в Истанбул компания Spinn Consulting, казва:
„Имаше огромна разпродажба на финансовите пазари само поради тази намеса в независимостта на централната банка.“
И допълва:
„Има няколко фактора, които движат както инфлацията, така и цените на финансовите пазари… (но) доминиращият фактор е политиката на централната банка.“
Тя смята, че „повече от половината от населението се бори по отношение на доходите“. Междувременно Ердоган настоява, че икономиката е силна и че страната излиза от пандемията в по-добра форма от останалите. Той посочва:
„Рафтовете в Европа са празни, празни са в Съединените щати. Слава на Бога, ние продължаваме с изобилие и разнообразие.“
Правителството му обвини веригите супермаркети за прекомерните цени на храните и разпореди разследване, което доведе до глоби. Той също така е наредил на земеделските кооперации да отворят хиляда нови магазина в цялата страна в опит да запазят цените на храните ниски. По-рано турският президент обвини в „тероризъм“ група студенти, които спяха на открито в паркове, за да протестират срещу високите цени на жилищата и общежитията. Междувременно наемите скочиха до небето и цените за продажби на жилища, предимно обвързани с долара, се увеличават.
В опит да облекчи страданието министърът на труда и социалното осигуряване Ведат Билгин каза този месец, че правителството работи за коригиране на минималната работна заплата, за да защити работниците от нарастващите цени. Той подчерта:
„Работим за премахване на въпроса за минималната заплата от дневния ред – вече мога да кажа, че това ще осигури облекчение.“
Икономистите казват, че това не е достатъчно.
„Инфлацията и ниските доходи и неравномерното разпределение на доходите ще имат повече странични ефекти през 2022 и 2023 г., ако правителството продължи да настоява за ниски лихвени проценти, хлабава парична политика и подготовка за избори“, казва Сенгул.
Муса Тимур, който притежава магазин за хранителни стоки в Истанбул, смята, че нарастващите цени го затрудняват да сменя продуктите. Той коментира:
„Всеки продукт, който продаваме, не можем да го вкараме на същите цени.“
Мъжът е категоричен още, че клиентите му вече не могат да си позволят разнообразна храна и купуват предимно хляб, тестени изделия и яйца.
