Инфлацията в Европа се понижи отново през юни, но спадна твърде бавно, за да предложи голямо облекчение на купувачите, мърморещи срещу ценовите етикети, или да спре повече повишения на лихвените проценти, които ще повишат цената на заемите в цялата икономика, пише „Асошиейтед прес“.
Годишният процент от 5,5% е спад от 6,1% през май в 20-те страни, които използват евровалутата, съобщи статистическата агенция на Европейския съюз Евростат в петък.
Въпреки че това е голям спад от пика от 10,6% през октомври, постоянно високите цени в САЩ, Европа и Обединеното кралство накараха някои от най-добрите централни банкери в света да дадат ясно да заявят, че ще продължат да повишават лихвите и ще ги оставят там, докато инфлацията спада до тяхната цел от 2%, считана за най-добра за икономиката.
Потребителите в Европа видяха облекчение на разходите за енергия, които спаднаха с 5,6% след миналогодишната криза, докато цените на храните се повишиха с 11,7% спрямо година по-рано, намалявайки от 12,5% през май.
Базисната инфлация, която изключва променливите разходи за храна и горива и предлага по-ясна картина на дългосрочен ценови натиск, се повиши леко до 5,4% от 5,3% предходния месец. Инфлацията варираше в широки граници в еврозоната – Словакия застава най-високо с 11,3%. Германия, най-голямата икономика в Европа, отбеляза 6,8%, а Франция отчете 5,3%. Три страни попадат под целта на ЕЦБ от 2%: Люксембург с 1%, Белгия с 1,6% и Испания с 1,6%.
Първоначалното избухване на инфлацията беше подхранвано от нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до покачване на цените на енергията и храните. Възстановяването на глобалната икономика от пандемията от COVID-19 също обтегна доставките на части и суровини. Цените на енергията и пшеницата спаднаха до нивата отпреди войната и проблемите с веригата за доставки се облекчиха, но инфлацията продължава да се промъква в други части на икономиката.
Компаниите, предоставящи услуги вместо стоки – огромна част от икономиката, включително всичко – от почистване на офиси до прически и медицински грижи – повишиха цените си. Хотелите и авиокомпаниите таксуват повече летните пътници, а работниците настояват за повишение на заплатите, за да компенсират загубената си покупателна способност.
Европейската централна банка – заедно със своите колеги по света – бързо повишава лихвените проценти, главното лекарство срещу инфлацията. Повишаването на референтния лихвен процент на ЕЦБ прави по-скъпо вземането на заеми от хората за закупуване на жилища и коли, а за бизнеса – придобиването на нови офис сгради и фабрично оборудване. Това намалява търсенето, като работи за намаляване на ценовите нива.
Едно очевидно въздействие беше при жилищата, като цените започнаха да падат след продължило години рали в цяла Европа, тъй като купувачите на жилища избягват да искат ипотеки. Тези, които трябва да рефинансират жилищните си заеми, също са изправени пред перспективата да плащат хиляди повече от преди.
Въпреки че инфлацията спадна бързо, тъй като първите повишения на лихвените проценти се наложиха, преминаването на последната миля до 2% може да отнеме повече време и да бъде по-трудно, казват централните банкери.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди тази седмица, че инфлацията се оказва по-устойчива от очакваното. На годишната политическа конференция на банката в Синтра, Португалия, тя се присъедини към председателя на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл и управителя на Bank of England Андрю Бейли, като изясни, че лихвите ще се повишат и ще останат там толкова дълго, колкото е необходимо. Джак Алън-Рейнолдс, заместник-главен икономист за еврозоната в Capital Economics изтъква:
„Силата на базисната инфлация в данните от петък означава, че ЕЦБ ще продължи да расте.“
Лагард почти обеща увеличение на срещата на ЕЦБ на 27 юли, а Алън-Рейнолдс сподели, че има „добър шанс за ново увеличение и на следващата среща през септември“.
ЕЦБ повиши лихвите осем пъти поред, от минус 0,5% до 3,5%. Високите проценти породиха опасения относно потенциалното им въздействие върху растежа, особено защото икономиката на еврозоната леко се сви в края на миналата и началото на тази година.
Но с рекордно ниската безработица от 6,5%, икономиката все още има значителни силни страни.
Малкият спад в производството в Европа прилича повече на стагнация, каза Лагард в четвъртък, а основната прогноза на ЕЦБ „не включва рецесия, но това е част от риска“.