Китай организира огромно тържество, за да отпразнува един от най-големите си експерименти в отношенията със света: инициативата „Пояс и път“ (BRI), пише „BBC“. Длъжностни лица и лидери от цял свят са в Пекин, където участват в среща на високо равнище, посветена на 10-годишнината на BRI. Пристигнаха руският президент Владимир Путин и унгарският министър-председател Виктор Орбан, а правителството на талибаните също ще присъства. Китайските медии отразяват постиженията на BRI, включително шестсериен документален филм по държавната телевизия.
BRI е целенасочена политика на президента Си Дзинпин, който има намерение с нея да сближи Китай със света чрез инвестиции и инфраструктурни проекти. С безпрецедентното изпомпване на парични средства в близо 150 държави Китай се хвали, че е преобразил света – и не греши. Но мащабната игра на Пекин не е преминала изцяло по начина, по който се е надявал. Струваше ли си?
Икономически успех, от който печелят всички?
От момента, в който BRI беше представен през 2013 г. със сравнения с древния Път на коприната, беше ясно, че Китай има огромни амбиции. „Поясът“ се отнася до сухопътните маршрути, свързващи Китай с Европа през Централна Азия, както и с Южна Азия и Югоизточна Азия; докато „Пътят“ обозначава морска мрежа, свързваща Китай с големи пристанища през Азия до Африка и Европа. Началото е поставено с големи държавни инвестиции в мащабна инфраструктура в чужбина. По-голямата част от оценяваните на 1 трлн. долара (820 млрд. паунда) са вложени в енергийни и транспортни проекти, като електроцентрали и железопътни линии. Пекин обявяваше това за икономическа победа за всички – казваше на другите държави, че тези инвестиции ще стимулират развитието, а у дома продаваше BRI като начин да се помогне на китайските компании, да се стимулира икономиката и да се подобри репутацията на страната.
Някои цели, като интернационализирането на юана и решаването на проблема със свръхкапацитета на китайските компании, бяха постигнати с ограничен успех. Китай обаче получи огромна икономическа полза в търговията. Множество споразумения осигуриха достъп до повече ресурси като нефт, газ и минерали, особено след като фокусът на BRI се разшири, включвайки Африка, Южна Америка и Близкия изток. През изминалото десетилетие между Китай и страните от BRI бяха изтъргувани стоки за около 19,1 трлн. долара. Джейкъб Гюнтер, старши анализатор в Института за изследване на Китай „Меркатор“, изтъква:
„Става въпрос за китайски държавни предприятия, които отиват в чужбина… за да помогнат за улесняване на потока от ресурси, от които Китай се нуждае. Става дума и за разширяване и развитие на експортните пазари като алтернатива на либералния развит свят.“
Тази диверсификация стана изключително важна в момент, когато Китай е изправен пред по-голямо напрежение със Запада и неговите съюзници. Да вземем за пример соята. Китай, който е най-големият вносител в света, разчиташе до голяма степен на доставките от САЩ. Тарифната война с Вашингтон обаче принуди Пекин да се обърне към южноамерикански източници, особено към Бразилия, която се оценява като най-големия получател на финансиране от BRI в региона.
Според Международния институт за стратегически изследвания (IISS) газопроводите от Централна Азия и Русия – и вносът на петрол от Русия, Ирак, Бразилия и Оман – са намалили зависимостта на Китай от Япония, Южна Корея и САЩ.
Дипломация на „дълговия капан“
След като се превърна в кредитор от първа инстанция за много държави с ниски или средни доходи чрез BRI, Китай сега е най-големият международен кредитор в света.
Истинският размер на дълга, за който се смята, че е поне стотици милиарди долари, не е известен. Много от заемите, отпуснати както от публични, така и от частни кредитори, са забулени в тайна.
Сега държавите от Шри Ланка и Малдивите до Лаос и Кения се борят с дълговете по BRI. Това поставя китайското правителство в затруднено положение.
Кризата в сектора на недвижимите имоти и либералните заеми на местните правителства вече създадоха „дългова бомба“ в страната – тя се оценява на трилиони долари. Не помогнаха и бавната икономика след края на войната и рекордната младежка безработица.
Китай преструктурира заемите по BRI, удължи сроковете и отпусна около 240 млрд. долара, за да помогне на кредитополучателите да извършат плащанията навреме. Но отказва да анулира дълга.
„За Китай е трудно едновременно да се ангажира с отписване на дългове в чужбина, докато вътрешните икономически проблеми не са напълно решени – ще бъде политически предизвикателство вътрешно да насърчи това“, подчертава Кристоф Недопил, основател на Центъра за зелено финансиране и развитие (GFDC), който следи разходите по BRI.
По думите му това в накърнило репутацията на Пекин. Някои критици обвиняват Китай, че се занимава с „дипломация на дълговия капан“, като примамва по-бедните държави да се включат в скъпи проекти, за да може в крайна сметка Пекин да поеме контрола върху активите, предоставени като обезпечение. Такива бяха обвиненията на САЩ по отношение на спорния проект за пристанище Хамбантота в Шри Ланка.
Много анализатори твърдят, че има малко доказателства за това, но то засили опасенията, че Пекин използва BRI, за да подкопае суверенитета на други държави.
Китай е критикуван и за така наречените „скрити дългове“ – правителствата не знаят колко са изложени на риск техните кредитни институции, което затруднява държавите да преценят разходите и ползите от BRI.
През годините проектите на BRI бяха обвинявани и в създаването на разточителни „бели слонове“, подхранване на местната корупция, задълбочаване на екологичните проблеми, експлоатация на работниците и неизпълнение на обещанията за осигуряване на работни места и просперитет на местните общности.
Едно скорошно проучване на изследователската лаборатория Aid Data установи, че повече от една трета от проектите се сблъскват с такива проблеми. Нарастващият отпор накара някои държави като Малайзия и Танзания да отменят сделките за BRI.
Според Съвета за външни отношения „лошото управление на риска и липсата на внимание към детайлите и съгласуваността“ от страна на китайските кредитори и компании са отчасти виновни за това.
Но мозъчният тръст и други наблюдатели изтъкват, че страните-кредитополучатели също са виновни, тъй като са прибързали със сключването на сделки без правилно планиране или са управлявали неправилно финансите, както в случая с Хамбантота.
Наблюдателите изтъкват също, че Китай предоставя ресурси с по-малко условности, което е по-малко обременяващо от предложенията на глобалните кредитори или Запада.
„Китай се появява с подхода „едно гише“.
„Ето нашите банки и компании и ние правим всичко от началото до края, а ако подпишете днес, ще завършим тази железопътна линия и тя ще бъде готова навреме, точно когато вие ще провеждате кампанията си за следващите избори“, посочва Гюнтер и допълва:
„Огромно предимство е да кажеш, че можеш да го направиш за една до три години с много малко документи. Може би ще е малко мръсно и може да има нарушения на трудовите права, но железницата ви ще е готова.“
Дипломатическа победа
И все пак Китай е постигнал една от най-големите си цели – разширяване на влиянието си. Страната е създала връзки не само чрез железопътни линии и магистрали. Пекин проектира „мека сила“ и се позиционира като лидер в Глобалния юг, като плаща за хиляди китайски университетски стипендии, програми за културен обмен и институти „Конфуций“. Разширяването на търговския блок БРИКС също е заслуга на Китай.
Pew Research установи, че през последното десетилетие много страни със средни доходи имат все по-благоприятно отношение към Китай, включително Мексико, Аржентина, Южна Африка, Кения и Нигерия.
Гюнтер отбеляза, че все повече страни от Глобалния юг не желаят да избират страна в съперничеството между САЩ и Китай. Той обясни:
„Китай не е преобърнал много страни от западна ориентация, но фактът, че е преместил иглата към средата – това вече е огромна дипломатическа победа за Пекин.“
Но наблюдателите изразиха и опасения за възможна икономическа принуда, при която чуждестранните правителства се чувстват притиснати да следват дневния ред на Пекин или рискуват Китай да изтегли инвестициите си. В едно проучване на Aid Data за заемите на китайски държавни предприятия към чуждестранни правителства са открити договорни клаузи, които „потенциално позволяват на заемодателите да влияят върху вътрешната и външната политика на длъжниците“.
В ООН Китай е „вкарал други държави във временни коалиции“, за да се противопоставят на мерки, критични към Пекин, докато участието в BRI е накарало няколко членове на ЕС да блокират или да отслабят политиките, критични към Китай, посочва IISS.
Аналитичният център заяви също, че BRI се е превърнала в един от основните инструменти на Китай в дипломатическата му изолация на Тайван. Много държави, които през последното десетилетие са преместили признаването на Тайван в полза на Китай, са получатели на финансиране за BRI, отбеляза той.
В Югоизточна Азия Камбоджа последователно се противопоставя на осъждането на действията на Китай в Южнокитайско море, докато Лаос и Тайланд са критикувани за това, че арестуват или позволяват отвличането на китайски активисти, издирвани от Пекин.
„Малко и красиво“
Китай вече признава, че някои неща трябва да се променят. Пекин проповядва мантрата „малко и красиво“, където чрез проекти с ниски инвестиции и висока доходност BRI може да има по-голямо значение.
Държавните медии на Китай дават примери за програми за тъкане на бамбук и ратан в Либерия, проекти за технологии за биогаз в Тонга и Самоа и насърчаване на технологии за отглеждане на гъби във Фиджи, Папуа Нова Гвинея и Руанда. Страната обяви и нов „цифров път на коприната“, насочен към телекомуникациите и цифровата инфраструктура. Според анализатори това ще бъде по-устойчив поток от печалби за китайските компании, като същевременно ще намали въздействието на западните забрани върху китайското 5G оборудване.
С тази нова стратегия Китай е намалил финансирането. Той наложи ограничения върху външното кредитиране от страна на китайските банки, а инвестиционните сделки сега са с близо 50% по-малки, отколкото преди пет години, според анализ на GFDC. Тя също така се оттегли от ролята на единствен кредитор в BRI и стартира платформа, в която други държави и международни банки могат да отпускат заеми.
Но Пекин има още по-грандиозни планове за BRI, която сега изтъква като основа на „глобалната общност на споделеното бъдеще“. В две бели книги, публикувани този месец, Пекин заяви, че неговата форма на глобализация ще бъде по-справедлива, по-приобщаваща и по-малко осъдителна от тази, водена от „хегемонистичните“ западни сили, които се стремят към „игра с нулев резултат“.
„BRI е обществен път, отворен за всички, а не частен път, собственост на една-единствена страна“, се казва в документа. Далеч от стремежа към господство, както твърдят критиците, Китай твърди, че „помага на другите да успеят, като същевременно търси собствения си успех“.
„Мнението на Китай е, че сега глобализацията е в опасност. Западът, в името на премахването на риска, всъщност премахва риска за Китай.“
Това заяви Уан Иуей, професор, който изучава BRI в китайския университет Ренмин. Според него основното предизвикателство е как BRI може да изгради взаимна свързаност и да избегне нова Студена война.
Експериментът на Пекин за трилиони долари създаде мощен инструмент за оказване на влияние. Но въпросът е дали светът иска световен ред, ръководен от Китай.
