Днес отбелязваме Световния ден за борба с астмата. Иницииран е от Глобалната инициатива за aстма /GINA/ и се провежда всяка година в първия вторник на месец май. За отбелязването му в България редица асоциации и дружества обединяват сили.
Бронхиалната астма е едно от най-честите хронични незаразни заболявания, което засяга над 260 милиона души и е отговорно за над 450 000 смъртни случая всяка година в световен мащаб, повечето от които могат да бъдат предотвратени. Заболеваемостта от астма продължава да нараства и в България страдат над 400 000 души.
Тази година GINA избира темата „Образованието за астма има значение“ и подчертава необходимостта от повишаване осведомеността на пациентите с астма за възможностите как да „управляват“ заболяването си и как да разпознават необходимостта да потърсят лекарска помощ. Здравните специалисти са призовани да повишат информираността си относно публикуваните доказателства за ефективно и оптимално лечение на своите пациенти с астма, коментира доц. Милена Енчева, началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на ВМА.
По думите й, понякога изявите на астмата започват след преболедувани вирусни или инфекциозни заболявания, като може да се прояви във всяка възраст. Тя и колегите й лекуват пациенти, които са диагностицирани на 50-годишна възраст, дори и на 70 години.
Делът на пациентите с тежка астма е около 3.7% от всички астматици. Обикновено те се сблъскват със следните симптоми: честа кашлица, хрипове или задух, събуждане през нощта със затруднено дишане, повтарящи се хоспитализации, посещения в спешното отделение или необходимост от орални кортикостероиди при екзацербации (обостряния). Типични са задухът при издишване, стягане и бодежи в гърдите. Симптомите често се проявяват нощем или призори, след събуждане.
Интересен факт е, че тежката астма много често се появява при жени, които са на около 50-годишна възраст, имащи наднормено тегло и са засегнати от придружаващи заболявания като хроничен алергичен ринит с носна полипоза, атопичен дерматит или други алергии.
Доцент Милена Енчева подчерта, че съвременната биологична терапия помага на засегнатите от тежка астма пациенти да постигнат много добро качество на живот, постигайки контрол над болестта и да избегнат нежеланите ефекти от лечение с кортикостероиди. В клиниката по пневмология и фтизиатрия към ВМА е регистрирана Комисия за биологично лечение на тежка астма, една от шестте, функциониращи в България. Всяка комисия прави анализ на историята на болестта, състоянието и лечението на пациентите, предложени за биологична терапия и при покриване на установените критерии го насочва за одобрение от НЗОК.
Достъпът на пациентите с бронхиална астма до съвременни и иновативни лечения е ключов фактор за подобряване качеството на живот на тези пациенти – намаляване броя на хоспитализациите, намаляване на годишния брой на обострянията, подобряване на белодробната функция, ограничаване употребата на кортикостероиди. Добрият контрол на симптомите на болестта намалява периодите на временна нетрудоспособност, прогресията на болестта и преждевременната смърт.
3-годишно се бори за живота си, след като е било пометено от кола в село в община Айтос
