Докато войната между нахлуващите руски сили и тези на Украйна продължава, броят на жертвите сред цивилното население се увеличава. В първите дни на конфликта използването на касетъчни боеприпаси засегна сериозно места, намиращи се около училища и болници, пише „Bellingcat“.
Касетъчните боеприпаси са вид оръжие – множество малки експлозиви, събрани в бомба, ракета или артилерийски снаряд, известни като подбоеприпаси. Тези подбоеприпаси експлодират на много голяма площ, което увеличава вероятността от повече щети и жертви. Поради сериозните щети, които могат да причинят, касетъчните боеприпаси са критикувани остро като оръжия, които представляват „непосредствена заплаха за цивилното население по време на конфликт„, както и за „дълготрайните“ проблеми, които могат да причинят, ако подбоеприпаси не се взривят при първия удар.
Към днешна дата над 100 държави са забранили използването на касетъчните боеприпаси и са подписали Конвенцията по касетъчните боеприпаси. Нито Русия, нито Украйна (която също притежава касетъчни боеприпаси) обаче са се присъединили към това споразумение. Русия продължава да ги използва, най-вече в Източна Украйна през 2014 г., а по-късно и в Сирия. Украйна на свой ред категорично отрича да е използвала касетъчни боеприпаси по време на конфликта с подкрепяните от Русия сепаратисти в източната част на страната през 2015 г , въпреки че в доклад на „Human Rights Watch“ /HRW/ се посочва, че това вероятно се е случило.
През последните дни снимки и видеоклипове от социалните медии позволиха на „Bellingcat“, заедно с други медии, следящи отблизо конфликта, и експерти да определят географското местоположение на местата, които са били засегнати от няколко касетъчни боеприпаса в цивилни райони в Украйна. Вече е ясна и вероятната посока, от която са дошли ракетите, което подсказва кой може да ги е изстрелял. В някои случаи броят на жертвите изглежда е бил значителен. В момента „Human Rights Watch“ разследва и проверява използването на касетъчни боеприпаси, които са паднали точно до украинска болница. Неправителствената организация призова руските сили да спрат да използват касетъчни боеприпаси и да прекратят неправомерните атаки с оръжия, които безразборно убиват и осакатяват невинни хора.
В град Харков в североизточната част на Украйна, само на 25 км от руската граница, се водят най-ожесточените сражения през последните няколко дни. Харков също така е бил обект на множество атаки, извършени с касетъчни боеприпаси. Както изглежда, до момента Русия е изстрелвала касетъчни бомби от ракетни системи за залпов огън BM 27 и BM 30. Това се разбира по отличителните боеприпаси, използвани от всяка система, и по посоката, от която те са се движили преди удара. Тези ракети включват товарна бойна глава, която съдържа подбоеприпаси, отделящи се от ракетния двигател в процеса на разгръщането му. След като бъдат разпръснати подбоеприписаите, ракетният двигател и товарната бойна глава продължават по траекторията си, като често накрая се забиват в земята. Именно по засегнатите участъци може да се определи посоката и произходът на ракетите.
Касетъчни боеприпаси са се взривили и в района около детска градина в град Охтирка. На 25 февруари в град Охтирка, на около 100 км западно от Харков, артилерийски удар е причинил смъртта на няколко души. Съобщава се, че сред тях е имало и деца. Видеоклипове, разпространени в социалните медии, показват непосредствените последици от удара, включително жертвите. Всъщност изглежда, че на 24 февруари в центъра на Охтирка около църквата „Хеорхия Переможца“ е имало ожесточени военни действия, при които е бил убит най-малко един руски военнослужещ, като снимки на трупа му са били заснети и разпространени. По официални данни на 25 февруари сутринта там са били пленени няколко руски военнослужещи. В този ред на мисли е ясно, че районът около Охтирка е оспорван, за разлика от района северно от Харков, който към момента на изготвяне на доклада е бил и все още е под руски контрол.
Проследяване на използването на касетъчни боеприпаси
Контролирането на последиците от касетъчните боеприпаси е трудно най-вече поради присъщият им мащабен обсег на действие. Дори ако се използват за поразяване на военна цел, далеч от непосредственото присъствие на цивилни лица, техният висок процент на техническа неизправност означава, че те често могат да оставят „смъртоносно наследство“ от невзривени боеприпаси, които често биват докосвани от деца или минувачи, които ги разглеждат като непознати предмети с любопитство.
Данните, публикувани от Украйна, обаче сочат, че касетъчните боеприпаси, за които се говори в тази статия, не са били използвани внимателно и правомерно. Вместо това са налице множество случаи, при които са поразени невинни граждани, училища и болници. Тъй като военните действия започват да се пренасят все повече в градските райони, има опасност тази негативна практика да се увеличи значително.
