Детайлните данни за заплатите показват, че частният сектор играе водеща роля в почти всички общини в „Топ 20“ по размер на средното месечно възнаграждение в страната. Единствено в общините с много силна енергетика ситуацията е различна – високите заплати идват от обществения сектор в Козлодуй и Раднево, а в Гълъбово са високи както в обществения, така и в частния. При всички други в „Топ 20“ – било то Челопеч, Пирдоп и Панагюрище в Средногорието или индустриалните Девня, Божурище и Марица в близост до големите градове, частният сектор генерира високите заплати.
Лидерите сред общините по заплати в частния сектор на практика не се различават чувствително от общата класация за страната. Челопеч, Пирдоп (1 984 лв.) и Столична община (1 794 лв.) заемат трите водещи места. Последните две отбелязват добър ръст от около 10% през 2019 г. След тях се нареждат Гълъбово (1 762 лв.), Девня (1 700 лв.), Суворово (1 623 лв.), Елин Пелин (1 544 лв.), Панагюрище (1 488 лв.), Божурище (1 436 лв.) и Белослав (1 420 лв.). Прави впечатление силният ръст в Елин Пелин (18% през 2019 г.), което отразява възможностите в широката периферия на столицата.
В 20 общини се регистрира средна брутна месечна заплата в частния сектор под 600 лева през 2019 година. Това са почти изцяло много малки общини – като общините Трън и Батак, в които по принцип броят на наетите в частния сектор е малък, а производствените предприятия или изцяло отсъстват, или са в сфери с много ръчен неквалифициран труд и традиционно ниско заплащане.
И докато тези 20 са по-скоро крайните примери, то други 53 общини отчитат средна брутна месечна заплата на наетите в частния сектор между 600 и 700 лева. Сред тях има много общини с разнообразен профил, но и много курортни общини – Велинград, Царево и Сапарева баня например влизат в тази група.
Класацията на заплатите в публичния сектор изглежда много различно. На първите три места през 2019 година са познатите Козлодуй (2 722 лв.), Раднево (2 045 лв.) и Гълъбово (1 688 лв.). След това идват големи общини – Столична (1 581 лв.), Варна (1 393 лв.) и Пловдив (1 333 лв.).
“Топ 10” на заплатите в публичния сектор се затваря от Девня (1 332 лв.), Белово (1 296 лв.) и Бургас (1 285 лв.). Спецификата на заплатите в обществения сектор – с голяма роля на администрацията и сфери като образование например, предполага и по-близки нива на заплащане в болшинството от общините. Едва 16 общини отчитат средна брутна заплата в обществения сектор под 800 лева през 2019 година.
Това разпределение означава, че в повечето общини в страната средната заплата в обществения сектор изпреварва тази в частния. В 56 общини заплатата в частния сектор надвишава тази в обществения – в Средногорието и индустриалните общини около големите градове разликата е около 1.5-2 пъти в полза на частния сектор. В другите 209 общини обаче средната заплата в обществения сектор е по-висока или в два случая равна на тази в частния сектор. Разликата в някои от тях – например Козлодуй и Раднево, също може да достигне до два пъти – този път в полза на обществения сектор.
Оставяйки настрана столицата, където частния сектор води по заплати, масово сред големите общини общественият сектор все още е лидер по заплати. В общините Пловдив и Варна например заплатата в частния сектор е 80-82% от тази в обществения. Причините са няколко.
От една страна индустрията с по-високите заплати е изнесена в периферията на тези градове и попада на територията на съседните общини. В сектора на услугите и туризма все още има недекларирани доходи от труд. В същото време това са общини с много силни социални функции, които концентрират обществени институции с високо заплащане.
Заплатите в образованието и здравеопазването във Варна например е сред най-високите в общината, а през 2019 година вече се отчита и изпреварващото увеличение на заплатите на учителите.
