Тотално падение в управлението, лоша инфраструктура, срамни резултати и отблъскване на привържениците от стадиона, посочиха от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Последното вече и с помощта на водни оръдия. Мъката на българския футбол достигна непонятно дъно. Нарочен мач на националния отбор на празни трибуни, бой пред стадиона и среден пръст за довиждане изглежда ще бъдат края на дружината в БФС. Огромният обществен отзвук от последните дни отваря възможността за по-дълбока промяна, но тя съвсем не се свежда само до оставката в БФС.
Българският футбол има нужда от шокова терапия. В икономиката това е термин, който се използва, когато е наложителна рязка промяна в множество компоненти в модела на управление чрез пакет от смели политики и мерки. Смяната на ръководството на БФС сама по себе си ще бъде облекчение за всички, но това няма да промени автоматично модела на футболния бизнес у нас. Ще се подобри комуникацията, малко ще се излъска имиджа на играта, но генерално футболът рискува да остане за дълго в орбитата на посредствеността.
Футболният бизнес печели от любовта на хората и страстта към играта. Така е във всяка успешна лига в Европа. Тези лиги не просто работят правилно в спортно-технически план, но имат много ясен модел на управление, който предполага успех. Нищо от този модел не се прилага в България. Тук наблюдаваме комбинация от обичайно безхаберие плюс бизнес на гърба на футбола, което е просто модел за паразитиране около любимата игра. В този „модел“ също има интерес и печалби, но интересът често не е на стадиона – най-добре да е пред телевизора или в сайта за залози, а печалбата изтича някъде извън играта.
Преди две години публикувахме доклад за икономиката на футбола в България, който се опитва да очертае една широка рамка за реформа в организацията и комерсиалното управление на родния футбол. Тази реформа трябва да обхване всички – федерацията, лигата, клубовете и привържениците, както и държавата в ролята и на законодател и собственик на инфраструктурата. Оставката в БФС е първа и неизбежна стъпка; след нея обаче – ако искаме да променим футболния модел – трябва шокова терапия, която може да има следната рамка:
– Рязко подобряване на спортната инфраструктура, чрез ясен механизъм за публични инвестиции в стадионите и дългосрочен ангажимент на клубовете. Това е най-силният коз на държавата да „изтъргува“ ангажимент за публични инвестиции с условия за промяна в модела на управление. Алтернативата е хаотични инвестиции, които в дългосрочен план имат сходна фискална цена и на практика финансират и закрепят порочния модел на управление;
– Инвестициите в стадионите вървят със затягане на лицензирането, като се постави фокус върху футболната игра и условията за привържениците – разбирай, качество на терена и условията на трибуните, а не вторачване единствено в телевизионния продукт. В момента стадионът може да се разпада и теренът да е пързалка, но най-важно от всичко е да има осветление, за да може да се играе по тъмно и мачът да влезе в праймтайма;
– Създаване на нова професионална футболна лига, която да поеме управлението на комерсиалните въпроси в професионалния футбол. Отделяне на комерсиалното управление на професионалния футбол от федерациите е факт в цяла Европа. Така федерацията, в която има широко представителство на клубовете, може да се фокусира върху своя мандат – да развива футбола в цялата страна, включително детските школи и аматьорския спорт, докато лигата би обединила интересите на водещите клубове и допринесла за подобряване финансовото състояние на отборите в Първа и Втора лига.
– Създаване на финансова комисия към професионалната лига, която да осъществява надзор и да гарантира прозрачност в собствеността и финансите на професионалните футболни отбори в страната. Последното включва изготвянето на годишен доклад, който анализира финансовото състояние на отборите и дава информация за всеки един професионален клуб.
Нов механизъм за колективно управление на телевизионните права, който отчита правата на носителите на футболния продукт /отборите/ и гарантира обществения интерес. Това включва законодателни промени, които връщат телевизионните права при футболните клубове, водеща роля на професионалната лига и спазване на утвърдената европейска практика, в т.ч. открита състезателна процедура, частично разделяне на правата и повече от един купувач. Нищо от посоченото не се спазва в момента у нас, като въпреки че всеки един мач в Първа лига е телевизионен, приходите за клубовете са силно подценени.
Използвахме термина шокова терапия, но това реално са няколко стъпки, които могат да трансформират българския футбол и които са добре познати в големите лиги в Европа. Те предполагат не просто промяна в БФС, а по-широк ангажимент за реформа от всички страни, в т.ч. държавата и клубовете. Огромният обществен фокус върху футбола в момента предполага и позволява това да се случи.
