Съдебната власт в България разполага със самостоятелен бюджет, което исторически е било гаранция за нейната независимост. Въпреки това, финансовата автономия на съдебната система постепенно се е превърнала в неконтролируем механизъм за увеличаване на разходите, без реална отчетност за ефективността на работата ѝ.
Според Института за пазарна икономика /ИПИ/ бюджетът на съдебната власт за 2025 г. по искане на Висшия съдебен съвет /ВСС/ достига 1,7 млрд. лева, докато Министерството на финансите предлага значително по-ниска сума – 1,3 млрд. лева. Разликата от 400 млн. лв. остава необоснована, тъй като няма механизми за реален контрол върху разходите, нито ясни процедури за оценка на качеството и бързината на съдебния процес.
Решенията на Конституционния съд /КС/ през годините утвърдиха ненамесата на изпълнителната власт в управлението на съдебния бюджет. Това осигури финансова стабилност, но също така създаде предпоставки за липса на външен контрол и отчетност. Постепенно съдебната власт не просто придоби самостоятелен бюджет, а на практика стана „държава в държавата“, разходвайки огромни суми без адекватни механизми за проверка.
Данни от Информационното табло на Европейската комисия /ЕК/ за правосъдието /2024 г./ показват, че заплатите на съдебните помощници в България са сред най-високите в ЕС спрямо средното възнаграждение в страната. След 10 години стаж, техните доходи стават толкова високи, че България заема първо място в ЕС по това съотношение. Макар това да се дължи на приоритетното финансиране на съдебната система, то също така поражда въпроси за баланса между заплащането и ефективността на системата.
Друг сериозен проблем е, че няма законова норма, която да регламентира необходимия брой съдебни помощници. Висшият съдебен съвет /ВСС/ в последните си мандати назначава служители на принципа на роднинството, като отваря нови щатове без ясна необходимост.
Роднини на висши съдебни кадри лесно намират работа в системата, а за тези назначения няма никаква отчетност или отговорност – нито от страна на членовете на ВСС, нито от председателя на Бюджетната комисия към съдебния съвет. В резултат, съдебната власт в България достига разходи на ниво Европейски съюз, без съответстващо подобрение в качеството на правосъдието.
Липсата на механизми за прозрачност и ефективен контрол върху бюджета на съдебната власт създава сериозни рискове за разхищение на публични средства. Без ясен механизъм за проверка на разходите и контрол върху назначенията, българските граждани продължават да плащат все по-висока цена за една система, чиято ефективност не се подобрява съществено.
Необходима е спешна реформа в управлението на съдебния бюджет, която да осигури по-голяма отчетност, без да нарушава независимостта на правосъдието. В противен случай, настоящата финансова автономия ще продължи да бъде източник на неконтролирани разходи и злоупотреби.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
