„Скритите и явни мнозинства в 44-то НС, начело с ГЕРБ, правят пореден опит да не направят необходимото, за да се постигне легитимната цел на българското общество: разследване, възможност за понасяне на отговорност и потенциално отстраняване на действащ главен прокурор.“
Това посочват в своя позиция от Института за пазарна икономика. В нея отбелязват още, че през последната година неколкократно, а за последните месеци – и ежемесечно, се налага да правят преглед и коментар на „реформата“ на прокуратурата. И се мотивират с думите: „Но какво да се прави – законодателна самодейност, претендираща да бъде законодателна инициатива.“
От Института коментират, че на 19 януари ГЕРБ са внесли предложение, с което допълват предложението си от декември за „въвеждане на нова фигура сред магистратите – прокурор по разследването срещу главния прокурор“. На практика ремонтират из основи вече предложеното.
Накратко
- бъдещият „модифициран главен“ (т.е. прокурорът, разследващ главния) вместо от шестима членове на Прокурорската колегия на ВСС следва да се номинира от шестима членове на съвета, а това включва и съдии;
- ще се избира с мнозинство от 15 гласа сред 25-те общо членове на ВСС, за разлика от предишното, което даваше възможност да бъде избран с гласовете на повече от половината от всички. Какво налага да не бъде използвано мнозинство от 17 гласа, както за останалите три висши поста в правосъдието не е мотивирано;
- правомощията му по разследване би следвало да се простират не само върху главния прокурор, а и върху неговите заместници;
- мандатът на този прокурор по разследването срещу главния прокурор от 7 се намалява на 5 години;
- предвижда се и добре познатият у нас кариерен бонус – тоест сам да избере дали да се върне на заеманата преди избора позиция, на по-висока или на равна по степен след изтичането на мандата му;
- съдебен контрол на отказа за образуване на досъдебно производство, с изрична подсъдност на Специализирания наказателен съд – в разрез с подсъдността, уредена в НПК. Вероятната цел на това действие е лесно познаваема – властта има по-силно влияние в спецовете на правосъдието;
- освобождаването на новия „прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник” ще става със същото мнозинство, с което е избран.
Поводът за тези срочни редакции е изразено становище от страна на Директора на Дирекция „Човешки права” към Съвета на Европа, а вносителите избирателно са отчели някои от препоръките, отбелязват от ИПИ. Общото им заключение е, че това може да бъде временно решение преди да бъде преформатиран ВСС съобразно прилагане на препоръките на Венецианската комисия. Към настоящия момент остава въпросът има ли Министерство на правосъдието и защо то не е въвлечено в този законодателен процес. Безспорно по-добре безлика пасивност от изцяло вредоносната активност по времето на министър Кирилов, но все пак. Може би МП е пасивно, за да спести критики към себе си и правителството, предполагат от Института.
В заключение
Тези половинчати и откровено недодялани поправки обаче не могат да скрият необходимото, твърдят от ИПИ. А именно:
- конституционният дебат и потенциални промени на Конституцията са неизбежни;
- oтказите на прокуратурата за образуване на наказателно производство като цяло следва да бъдат обект на съдебен контрол – колкото и това да ни се струва чуждо, това е посоката на нужната промяна;
- засилване на ролята на съда и съдиите в решаване на устройствените въпроси на прокуратурата, а с това и развенчаване на мита, свързан с дългото и неправилно налагане на тезата за абсолютно равенство между съдии и прокурори.
От Института напомнят за становището си отпреди година, адресирано до президента Румен Радев, в което предлагаме мотивирани трайни разрешения на проблемите с устройството на съдебната власт.
