Израснала под нормите на репресивна система, 35-годишната Шаро, която все пак е успяла да завърши университет, никога не е предполагала, че ще чуе думи на открит бунт, изречени на глас. Сега самата тя скандира лозунги като „Смърт за диктатора!“ с ярост, за която не е подозирала, че носи в себе си. Младата жена участва активно в протестите, призоваващи за сваляне на властите на страната. Шаро споделя, че след три седмици на бурни протести, предизвикани от смъртта на млада жена в ареста на страховитата морална полиция, гневът срещу властите главоломно нараства, въпреки че се прилагат кървави репресии, довели до смъртта на десетки жени и задържането на стотици други.
„Ситуацията тук е напрегната и нестабилна. Ние просто чакаме нещо да се случи, като бомба със закъснител,„, казва още Шаро, визирайки град Санандадж в едноименния район на кюрдското мнозинство в Северозападен Иран, който в момента е една от горещите точки на протестите.
Антиправителствените протести в град Санандадж, разположен на 300 мили (500 км) от столицата, са „микрокосмос“ на протестите без лидери, които разтърсиха Иран. Оглавявани предимно от жени и младежи, те бързо се превърнаха от спонтанни масови събирания в централните райони в мащабни демонстрации в жилищни квартали, училища и университети, тъй като активистите се опитват да избегнат все по-бруталните репресии.
Напрежението в Санандадж отново ескалира вчера, след като представители на организации, защитаващи правата на човека, съобщиха, че двама протестиращи са били застреляни, а няколко други са били ранени. Жителите твърдят, че в града има засилено полицейско присъствие, кат силите на реда непрекъснато патрулират, разположени на главните улици.
Екип на „Associated Press“ разговаря с шест активистки в град Санандадж, които разкриха, че тактиката на потискане, включително побои, арести, използване на бойни патрони и прекъсване на интернет връзката в много райони, на моменти затруднява организацията на протестите. Въпреки това протестите продължават, както и други прояви на гражданско неподчинение, като стачки на търговци и натискане на клаксони от шофьори. Думите на активистките бяха потвърдени от трима експерти по правата на човека.
Както вече е известно, гневът продължава да набира нова сила. В Санандадж три фактора сочат, че градът е подходящ за протестни действия – историята на кюрдската съпротива на местно ниво, нарастващата бедност и дългогодишната активност за правата на жените, която до неотдавна не беше толкова явна. Въпреки това протестите не се определят по етнически или регионален признак, въпреки че са избухнали в предимно кюрдски район, твърди Тара Сепехри Фарс, експерт от организацията „Human Rights Watch“.
През последните години в Иран имаше вълни от протести, като най-мащабният от тях беше през 2009 г., когато по улиците излязоха големи гневни тълпи заради недоволство, предизвикано от нечестни спечелени според протестиращите избори. Продължаващото неподчинение и исканията за смяна на режима по време на настоящата протестна вълна обаче изглежда представляват най-сериозното предизвикателство за Ислямската република от години насам.
Подобно на по-голямата част от Иран, Санандадж също пострада от санкциите на САЩ и пандемията от COVID-19, които опустошиха икономиката и предизвикаха инфлация. Далеч от столицата, в покрайнините на страната, кюрдското мнозинство винаги е било следено с подозрение от властите. На третата седмица, с отварянето на университетите и училищата, студентите започнаха да провеждат малки митинги и да се присъединяват към движението. В социалните медии се разпространиха видеоклипове, на които се вижда как ученици и студенти се присмиват на преподаватели и как ученички свалят забрадките си на улицата, скандирайки с думите: „Един по един ще ни убият, ако не се обединим!„
Момиче, което е студентка, разкри, че планира да бойкотира учебните занятия в университета, в който учи. Афсана, която учи моден дизайн, твърди че е свикнала да носи забрадка, но протестира, защото това никога не е било неин личен избор. Родителите ѝ, опасявайки се за нейната безопасност, се опитват да я убедят да си остане вкъщи, но тя не им се подчинява. Вместо това тя се преструва, че сутрин отива на работа, а всъщност посещава протестни събития в града. В заключение младата жена казва:
„Ядосана съм и не се страхувам. – Просто трябва това чувство да се пренесе и на улицата.“.
