В петък иранците гласуваха на извънредни избори за заместник на покойния президент Ебрахим Раиси, загинал при катастрофа с хеликоптер миналия месец, тъй като обществената апатия в Ислямската република е все по-разпространена след години на икономически проблеми, масови протести и напрежение в Близкия изток, съобщава „Асошиейтед прес“.
Избирателите са изправени пред избор между кандидати с твърда линия на поведение и малко известен политик, който принадлежи към иранското реформаторско движение, стремящо се да промени шиитската теокрация отвътре. Както и след Ислямската революция от 1979 г., жените и тези, които призовават за радикална промяна, не могат да участват в изборите, а самият вот няма да бъде наблюдаван от международно признати наблюдатели.
Гласуването се провежда в момент, когато Близкият изток е обхванат от по-голямо напрежение заради войната между Израел и Хамас в ивицата Газа. През април Иран предприе първата си директна атака срещу Израел във връзка с войната в Газа, а въоръжените от Техеран групировки в региона – като ливанската „Хизбула“ и йеменските бунтовници хути – участват в боевете и засилиха нападенията си.
Междувременно Иран продължава да обогатява уран на нива, близки до тези на оръжията, и поддържа запаси, които са достатъчно големи, за да създаде – ако реши да го направи – няколко ядрени оръжия.
Въпреки че 85-годишният върховен лидер на Иран аятолах Али Хаменей има последната дума по всички държавни въпроси, президентите могат да насочват политиката на страната към конфронтация или преговори със Запада. Въпреки това, предвид рекордно ниската избирателна активност на последните избори, остава неясно колко иранци ще участват в гласуването в петък.
Министърът на вътрешните работи Ахмад Вахиди, който отговаря за наблюдението на изборите, обяви, че всички избирателни секции са отворени точно в 8 ч. местно време. Хаменей гласува един от първите гласове на изборите, като призова обществеността да се яви на изборите. Хаменей заяви:
„Участието на хората с ентусиазъм и по-голям брой гласоподаватели – това е категорична необходимост за Ислямската република.“
По-късно държавната телевизия излъчи кадри от избирателни секции в цялата страна със скромни опашки.
Анализаторите описват надпреварата като тристранна. В нея участват двама твърдолинейни лидери – бившият преговарящ по ядрените въпроси Саид Джалили и председателят на парламента Мохамед Багер Калибаф. Шийтският духовник Мостафа Пурмохамади също остава в надпреварата, въпреки слабите резултати.
Има и кандидат-реформатор Масуд Пезешкиан, който се съюзява с личности като бившия президент Хасан Рухани, под чието управление Техеран сключи през 2015 г. историческото ядрено споразумение със световните сили.
В крайна сметка ядрената сделка се провали и начело отново застанаха твърдолинейните лидери.
По-високата избирателна активност би могла да увеличи шансовете на Пезешкян, 69-годишен сърдечен хирург, който се стреми към връщане към атомното споразумение и по-добри отношения със Запада. Но все още не е ясно дали Пезешкиян ще успее да набере необходимия импулс, за да привлече избирателите към урните. Появиха се призиви за бойкот, включително от страна на лишената от свобода носителка на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади. Междувременно Хаменей вече отправи тънко прикрито предупреждение към Пезешкиан и неговите съюзници за желанието им да се свържат с Америка.
Гласуването започна, малко след като президентът Джо Байдън и бившият президент Доналд Тръмп приключиха първия си телевизионен дебат за президентските избори в САЩ, по време на който стана дума за Иран. Тръмп описа Иран като „разбит“ при неговата администрация и изтъкна решението си да извърши удар с дрон през 2020 г., при който беше убит генералът от Революционната гвардия Касем Солеймани. Тази атака беше част от спиралата на ескалиращо напрежение между Америка и Иран, откакто през 2018 г. Тръмп едностранно изтегли САЩ от ядреното споразумение на Техеран със световните сили.
Повече от 61 милиона иранци на възраст над 18 години имат право да гласуват, като около 18 милиона от тях са на възраст между 18 и 30 години.
Иранското законодателство изисква победителят да получи повече от 50 % от всички подадени гласове. Ако това не се случи, първите двама кандидати в надпреварата ще се явят на втори тур седмица по-късно. В историята на Иран е имало само едни втори тур на президентските избори – през 2005 г., когато хардлайнерът Махмуд Ахмадинеджад победи бившия президент Акбар Хашеми Рафсанджани.
63-годишният Раиси загина при катастрофата с хеликоптер на 19 май, при която загинаха също външният министър на страната и други лица. Той беше смятан за протеже на Хаменей и потенциален наследник на поста върховен лидер. Въпреки това мнозина го познаваха заради участието му в масовите екзекуции, извършени в Иран през 1988 г., и заради ролята му в кървавите репресии срещу инакомислещите, последвали протестите срещу смъртта на Махса Амини през 2022 г. – млада жена, задържана от полицията заради предполагаемо неправилно носене на задължителната забрадка или хиджаб.
