Шахматното чудо Ирина Круш е имала трудно възстановяване от COVID-19 вируса, но е намирала утеха в играта и е била подкрепяна от другите в спорта, разказаха от „The New York Times“.
Израствайки в Бруклин, САЩ, Ирина често ходила в парка Асер Леви на остров Кони и печелила срещу мъжете, играещи шах там. Много от тях били с остри характери, покрай измъчения си живот в бившия Съветски съюз. Въпреки че момиченцето с конската опашка често ги биело на шахматна дъска, те я посрещнали с отворени обятия.
„Бях толкова малка, че си сядах върху краката, за да стигам парчетата на опонента си. От най-ранна възраст светът на шаха беше гостоприемен към мен. Имах чувството, че хората в него винаги скандират за мен.“
Почти 30 години по-късно това все още е вярно. Круш сега е една от звездите на американския шах и е единствената жена, спечелила титлата гросмайстор, докато играе за САЩ.
През март стана ясно, че Круш се е заразила с COVID-19 и е в тежко състояние. Повечето не знаеха какво е преживяла, докато тя не го публикува на страницата си във Facebook. Стана ясно, че е прекарала две нощи в Обществената болница в Бруклин – недалеч от мястото, където е играла шах като дете – и едва седмици по-късно е започнала да се чувства значително по-добре.
Популярен играч, известен с агресивния си стил и общителност, Круш получи всеобщата подкрепа на приятели и фенове, след изясняването на състоянието ѝ. По време на дългото си възстановяване тя е продължила да играе шах и се е справяла добре.
Класирала се е на първо място в Isolated Queens II, онлайн турнир за жени, организиран от Shahade в отговор на пандемията. Круш също изиграла ключова роля САЩ да завършат втори този месец в първата Онлайн купа на нациите – отборно събитие с участието на повечето от най-добрите играчи в света.
„Без нея никога не бихме завършили на второ място или да стигнем до плейофи“, каза Джон Доналдсън, капитанът на американския тим. Това би било висока похвала за всеки играч, но особено за този, който седмици преди това е мислил дали ще умре сам в карантина.
Круш започнала да се разболява на 12 март. Симптомите ѝ изчезнали в рамките на няколко дни, но на 17 март развила дихателни проблеми. На следващия ден отишла в спешна помощ. Липсата на кашлица и умерената температура попречили лесно да се разпознае COVID-19 вируса. Един лекар там бил загрижен, че задухът ѝ може да е индикация за кръвни съсиреци в белите дробове. Изпратил я в спешното отделение, където дала положителен тест за вируса и болницата веднага я приела.
Тогава в щата имало по-малко от 3000 потвърдени случая, по-малко от 1% от сегашния брой, но Круш усещала стреса в спешното отделение.
„Лекарят не беше ходил до банята от шест часа. Бяха претоварени.“
От болницата освободили Круш след два дни – не защото се чувствала по-добре, а защото идвали по-сериозни случаи. Завърнала се у дома, все още чувствайки се ужасно, но някакси участвала в първото събитие Isolated Queens два дни по-късно. На 22 март обаче развила по-тежки дихателни проблеми, които я оставили в агония. Едва можела да спи и то само като седи изправена, за да облекчи болката в гърдите си. Уплашена, че може да не оцелее, същата вечер отишла с неохота в спешното отделение и отново на следващата нощ.
„Просто не исках да умирам сама у дома.“
В следващите дни Круш започнала да мисли как изпитанието ѝ имитира траекторията на трудна игра на шах и как всичко, което знаела, сега ѝ помагало – като това да е спокойна, да взима бързи решения в трудна ситуация, за да предотврати по-нататъшни щети и да увеличи максимално шансовете си.
„Това не е само болест“, каза тя. „Това е житейско изпитание. Шахматистите знаят какво е да си в лошо положение, да страдаш. Бързо разбрах, че това ще бъде дълга игра, без лесна победа.“
През април, когато бе обявена Онлайн купата на нациите, Круш нямала търпение да играе, въпреки че все още усещала затихващите ефекти на COVID-19. Шахът, за разлика от много други състезания, бил уникално позициониран да се адаптира към онлайн турнирите и, без добавения стрес от пътуванията, Круш почувствала, че е подготвена физически и психически да играе.
Дишането ѝ било затруднено, особено ако говорела продължително време и това превърнало преподаването в предизвикателство, но решила, че може да се справи с онлайн шахматната дъска и да се концентрира върху играта, която обича.
Круш се присъединила към отбор, пълен със звезди като Фабиано Каруана, играч №2 в света, и Хикару Накамура, майстор на скоростния шах. Тъй като Круш отделяше повече време за преподаване, отколкото за състезания, мнозина смятаха, че ще е слабото място в тима на САЩ. Не е имало място за грешки. Отборът ѝ е можел да напредне само, ако Круш не загубела по-голямата част от игрите си.
Нещата не започнали добре. Тя загубила първата си игра на 5 май и още по-лошото, веднага се върнала в спешна помощ поради болки в гърдите. Но, както здравето ѝ се подобрявало, така и играта ѝ. Изиграла девет срещи, сред които шест завършили наравно, а една с победа. Въпреки че резултатите може да звучат скромни, те били точно това, от което се нуждаел американският екип.
„Ако търсите невъзпятия герой, това определено бе Ирина“, каза Доналдсън. „Тя скочи много над ръста си.“
Подпомагането на страната ѝ да прогресира до финала срещу Китай бил изключително удовлетворяващ за Круш, чиято финална игра срещу Хоу Ифан, четирикратната световна шампионка на жените, завършила наравно.
Седмица по-късно Круш съобщила, че се чувствала много по-добре, въпреки че все още чувствала болки в гърдите си. Но с тези победи зад гърба си, обмислила да се преориентира – от преподаването обратно към състезателния шах. В крайна сметка светът на шаха винаги е приветствал и подкрепял Круш във времена на триумфи и неуспехи.
„Чувствам, че сега е подходящ момент„, каза Круш. „Ако шахматният живот се мести изцяло онлайн и предстоят добри турнири, трябва да увелича шансовете си.“
