Днес в Окръжен съд – Бургас се състоя гражданско дело между Община Бургас, която се явява ищец и ответника Георги Николов.
През далечната 1913 година общината дава дом на преселници, идващи от Източна и Западна Тракия, като им подсигурява парцели в различни части на Бургас. Част от земите се намират в кв. „Акациите“. Такъв е и случаят на г-н Николов, който притежава парцел и има нотариален акт за него, издаден преди около 3 години.
Гражданинът и други семейства в квартала живеят десетки години по тези места и плащат данъци. Но Община Бургас има претенции, че земите на ответника са нейна собственост, а няма нотариален акт за тях, според думите на Николов. Проблемът не е само негов, а на още десетки български семейства.
Държавата никога не е имала претенции към земите, но общината е решена да докаже, че въпросният парцел преди години е бил част от езерото Вая. Специалисти, в лицето на Мирчо Мавродиев Георгиев – геодезист и Димитър Димитров – лесоинженер, дадоха своето безпристрастно становище, че това не е възможно. Няма как дървета, някои от които посадени там преди 80-90 години, да са жизнени, ако дори част от корените им са били под вода за продължителен период. Парцелът никога не е бил част от езерото.
Юрисконсултът на общината не е съгласен с експертизата и обжалва верността й. Каква ще е съдбата на тези семейства и за какво са предвидени тези земи все още не се знае.
В интервю за Искра.бг Георги Николов разказа за казуса и как е на мнение, че Община Бургас се опитва да си присвои земите.
Тази местнос/селище се е наричала “Сладките кладенци” още 5 000г.пр.х.
Изторически факти, но господата са решили просто да си го присвоят и хората да останат без дом.
Г-да Общинари, защо не претендирате за колибите построени в кв. Победа, а тук където хората си плащат данъците, дори не им позволявате да си закупят тяхното. Защо?