Спомняте ли си времето, когато вместо да мразим държавата, имахме респект от нея. И гордост, че сме граждани на България. Когато въпреки критиките уважавахме управляващите. И когато вярвахме, че ако нещо се случи, държавата ще ни защити… Сега вече не вярваме, оставени сме да се спасяваме поединично, който го може.
Това липсва сега. Усещането за държавност. Което започва от вида на българското знаме на река Резово, преминава през портретите на Левски до контейнерите за боклук, през осквернените паметници и срама, че сме българи.
Усещането е, че в Народното събрание вместо българи и патриоти, сме допуснали представители на липсващото звено на Дарвин с надеждата ако чукат по клавишите 1000 години, да успеят да напишат „Война и мир”. Усещането за авторитет на Народното събрание сред българите е подобно на авторитетът на въпросните споменати животинки.
Гледаме парада на Гергьовден с ретро техниката и ни идва да потънем в земята от срам. Отваряме биографията на ген. Вазов, победителят при Дойран и сълзи се стичат от очите ни от унижението, на което ни подлагат сега. Слушаме турския посланик как ни наставлява да учим турски и си спомняме за битката при Одрин, за Шипка и Батак. И гледаме как тези, които трябваше да защитят честта и авторитета на България, правят мазни теманета.
Усещането за разпад е още по границите. С безобразният вид на граничните пунктове, откритите с песни тоалетни и боклуците покрай пътя. И увисналите огради, които заместиха кльона на границата и смелите български граничари.
Искам си държавата! С нови български знамена по сградите и на границата. С българския химн сутрин в училищата. С държавници, за които внуците ни да четат и да се възхищават, че България е имала такива личности. С увереността на всяка баба от затънтено село, че не е сама, а държавата ще се погрижи да получи медицинска помощ и храна, когато се наложи, с увереността на родителите, че децата им ще бъдат лекувани, без да се налага да продават имотите си, за да плащат лечение в чужбина, с увереността на гражданите, че престъпниците ще бъдат хванати и справедливо наказани.
Искаме си държавата… И това трябва да бъде пръвостепенната задача на новите български политици!
