Бум! Фойерверки. Проблясък. Емоция. Търсене. Изгубване. Намиране. Истина. Искра. Огън. Пожар. Затишие. Замлъкване. И после всичко отначало…
Кожата ти настръхва. Сърцето ти бие лудо. Мислите не ти позволяват да заспиш. Имаш да свършиш толкова много. Понякога си уморен. Често си уморен, но не задълго.
Желанието да правиш света по-добър ти дава енергия, която те понася из ситуации, които не си очаквал да преживееш. Прави ти пътека за срещи с хора, които не си предполагал, че ще срещнеш.
Дните ти минават препълнени с преживявания, а не просто с минути. Осъзнаваш, че си по-дързък, отколкото предполагаш и можеш да се справиш с казуси, с които не си вярвал, че ще се сблъскаш.
Понякога те обявяват за луд!
Някой не вярва в теб, друг смята, че си губиш времето, трети, че имаш скрити мотиви. Има и такива, които си мислят, че си техен спасител и имаш решение на всички проблеми. Всъщност нямаш, но ги търсиш – под дърво и камък. Ако откриеш – чудесно, ако не – знаеш, че си опитал.
Истината е, че наистина си луд!
Кой нормален се занимава повече с обществените проблеми, отколкото със своите собствени? Кой нормален остава да действа извън работно време, защото има казуси, по които не просто работи, а гори? Кой нормален се старае да представи важна информация за напълно непознато лице по най-добрия начин, за да види радостта в очите му и да чуе: „Благодаря“?
Най-хубавото – все по-заобиколен си от други уж ненормални
Ти си с тях. И те са с теб. И заедно се опитвате да направите света едно по-добро и позитивно място. Не е ясно дали по този начин спасяваш повече околните, или повече себе си. Просто посредствеността не е за теб. И ти не си за нея. И имаш нужда от повече, от много повече, за да се чувстваш удовлетворен. От света, от живота, от себе си…
Ти си този, който палиш Искрата.
И позволяваш тя да те подпали. Дори понякога да не си сигурен, че искаш. Дори не винаги да си готов. Дори да си убеден, че не можеш да се справиш и по-добре някой друг да се заеме. Дори понякога да искаш да се откажеш…
До себе си имаш хора, които вярват в теб повече, отколкото ти вярваш в себе си.
Те те карат да надскочиш възможностите си, дори да се съпротивляваш на процеса. Те са зад гърба ти, когато търсиш правдата – независимо, че някой е решил да те осъди, друг да те заплашва, а трети просто да излее гнева си върху теб.
Имаш единствената задача да си смел, а те ще се погрижат за останалото. Не е никак лесно. Дори е понякога е много трудно. Но пък често си заслужава…
Искрата е подпалена!
И избухна пожар… Пламъците понякога утихват, но не угасват. Подготвят се за ново бедствие, което ще опожари онези, които не служат за благото на народа. И ще стоплят другите, които заслужават да бъдат на преден план.
Ти също понякога гориш. Имаш наранявания. Но после се изправяш и продължаваш играта. Филмът е твой и не е редно друг да е сценаристът.
Тук и сега…
Бум! Фойерверки. Проблясък. Емоция. Търсене. Изгубване. Намиране. Истина. Искра. Огън. Пожар. Затишие. Замлъкване. И после всичко отначало…
