„Ако не искаме на всеки няколко години да сме свидетели на взривове от протести, трябва да си променим Конституцията, да направим държавата интерактивна.“
Това коментира заместник-председателят на ВМРО и съпредседател на ПГ на „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов в своя позиция, която разпространи до медиите. Той споделя и публикация от „Фейсбук“:
Приятели, споделям една моя публикация от 2015-та година с ясното съзнание, че отново ще бъде повод за хейт, защото обществото ни е докарано до такава фаза на (само)мразене, та да не може да установи истинските си проблеми и да търси решения. Явно някой иска да не можем да мислим трезво и да намерим верния път за промяната, а като хамстери да се въртим във въртележка от грешни решения и ненавист.
С този анализ показвам променените психични нагласи на интернет-поколението и неадекватността на държавните институции към тях. Ако не искаме на всеки няколко години да сме свидетели на взривове от протести, трябва да си променим Конституцията, да направим държавата интерактивна. Писал съм го без да вярвам, че някоя политическа сила изобщо ще постави сериозно въпроса за свикване на Велико Народно събрание, защото бившите комунисти заложиха множество клопки в действащата ни Конституция, така че това да е само теоретически възможно и на практика системата да бъде непроменима.
Днес ГЕРБ поставят въпроса. Преди да го отхвърлим априори, защото са еди-какви си, или защото искат да ни прецакат, или защото искат да се облагодетелстват, нека си зададем въпроса имаме ли нужда от генерална промяна като общество?! Ако отговорът е „да“, да зададем следващите правилни въпроси, по които уж желаещите промяна ни обстрелват непрекъснато с неправилни отговори:
1. Има ли значение кой свиква ВНС? Отговорът е „не“. Приемственост между НС, което приема решението и новоизбраното няма. Витиеватите измислици как това Събрание няма морално право да свика ВНС или пък е изчерпано, или някакви други вариации на темата имат за цел просто да прикрият нежеланието за смяна на системата и желанието за бързо влизане в парламента.
2. Проектът, гласуван с решението за свикване задължителен ли е за приемане? Отговорът е „не“. ВНС е обвързано с проекта, доколкото трябва да го разгледа. Свой проект може да вкара и президентът, а и половината нови народни представители. Впрочем следват три разглеждания на проекта и финалният вариант може да няма нищо общо с първия. Тук е големият риск и големият шанс – може да се прокарат скандални норми (примерно гей браковете, за които ратуват част от лидерите на протеста), но могат да се решат и генерални проблеми, като разделението на властите и отзоваването на изборни длъжности.
3. Кой ще провежда изборите? Очевидно в нормално общество това трябва да е предмет на политически дебат и консенсус. Ако има отговорни политици, ще го проведат и ще намерят правилния човек, вместо да се обвиняват един друг, че биха фалшифицирали изборите, ако бъде оставено в техни ръце.
4. Може ли НС да гласува оставка на правителството след приемане на решение за ВНС? Безспорно „да“. Президентът в тримесечен срок насрочва избори, а мандатът изтича с провеждането им. Значи във всеки един момент такова решение може да се гласува.
5. Може ли ВНС да приеме оставката на кабинета и да избере нов? Според мен, да. ВНС изпълнява функции на обикновено НС при необходимост. Не мога да си представя по-голяма необходимост от тая да се избере нов състав на изпълнителната власт.
Личното ми мнение е, че внесеният проект на ГЕРБ има значение единствено, доколкото отключва процедурата и дава начало на дебата. Хубаво е ведно с изборите за ВНС да се произведе референдум с основните насоки на новата конституция. Например за пряк избор на титуляра на изпълнителната власт, за отзоваването, за съдебната власт, за самоуправление на регионите, а и дали да съществува изобщо института на ВНС и пр. Така бъдещите депутати ще знаят и каква е волята на народа, а няма да се упражняват да говорят празни приказки от негово име.
И да се върна на статията, която споделям: ще се радвам да прочета мненията Ви по нея. Моля, да не коментират хора, които не са я прочели.
