Напънала се планината и родила мишка. Та и „Продължаваме Промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/ така – Конституция, пише във Facebook съпредседателят на ВМРО Искрен Веселинов по повод предложенията за промени в Конституцията, оповестени вчера от коалицията. Според него идеята национален празник да е 24 май пак ще доведе до разделение в обществото. А промяната на името на „Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата“ какво цели да покаже, че кирилицата не е българска ли?
Веселинов припомня за тежките битки на патриотите в 44-ото НС за празника 24 май изрично да бъде признат този чисто български принос към световната цивилизация. Кого обслужват жълтопаветните десни с това предложение – македонските претенции или руските панслависти, пита той.
Във връзка с предложението за мандатност на кметовете съпредседателят на ВМРО посочва, че идеята е добра, но защо да не се прилага и за министрите и за депутатите.
Досега главният прокурор беше нарочен за символ на задкулисието, сега задкулисието в Народното събрание ще управлява прокуратурата. 6 от 10 члена на прокурорския съвет ще се избират от политиците и ще са незаобиколими при избора на главния прокурор. Така ще има гарантирано 70% мнозинство в кадровия орган. Все пак, за да няма импровизации и да не се помисли някой от избраните за независим, министърът на правосъдието ще може да предлага кандидат за главен прокурор и да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи.
Президентът вече няма да издава указ и няма да може да върне неподходяща кандидатура за главен прокурор. Тоест прокуратурата уж остава част от съдебната власт (което винаги съм твърдял, че е сбъркано), но е на ръчно командване от управляващите. Така хем е „независима“, хем този, от когото зависи (политиците), не носи никаква отговорност, пише той.
В заключение с ирония Веселинов споделя, че към този „перфектен“ проект няма да успеят да добавят нищо дори известни конституционалисти като Пеевски и Борисов.
Какво гласи целият коментар на Искрен Веселинов?
„Напънала се планината и родила мишка. Та и ПП-ДБ така – Конституция.
Водещата новина (разбира се, за да се скараме пак – Трети март обслужва или не руската пропаганда) е, че предлагат Националният празник на Република България да е 24 май, именуван „Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата“. Тоест кирилицата не е българска??? И това след тежките битки на патриотите в 44-ото НС изрично да бъде признат този чисто наш принос към световната цивилизация. Защо тоя отказ на жълтопаветните десни? Кого обслужват? Македонските претенции или руските панслависти?
Сигурно гузни от явното си дезертьорство по темата предлагат прилична редакция на член 3, която говори за ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, Левски и Светите братя Кирил и Методий, но не споменава нищо за християнските ни корени. Явно, за да не засегнем Сараите.
Колкото до другата „димка“ – ограничаване последователните мандати на кметовете – идеята не е лоша. Друг въпрос е два или три примерно да бъдат, но защо същото не важи за министрите? Или за депутатите? Нима централната власт не предполага още по-сериозни възможности за създаване на схеми и феодално-корпоративни зависимости?!
Вадят и зъбите на президента, задължавайки го да назначи за служебно правителство последното редовно, с което съвсем изпразват от смисъл прекия избор на тази институция.
При съдебната реформа – изненади няма: два отделни съвета на съдии и прокурори ще я имитират. Второ издание на първия напън на Христо Иванов от 2016-а, което няма да има по-добри резултати. Съдиите ще си избират сами своя съвет (с помощта на соросоидните си „професионални“ организации), виж за прокурорите не е така.
Досега главният прокурор беше нарочен за символ на задкулисието, сега задкулисието в Народното събрание ще управлява прокуратурата. Шест от десет члена на прокурорския съвет ще се избират от политиците и ще са незаобиколими при избора на главния прокурор. Така ще има гарантирано 70% мнозинство в кадровия орган. Все пак, за да няма импровизации и да не се помисли някой от избраните за независим, министърът на правосъдието ще може да предлага кандидат за главен прокурор и да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи. Президентът вече няма да издава указ и няма да може да върне неподходяща кандидатура за главен прокурор.
Тоест прокуратурата уж остава част от съдебната власт (което винаги съм твърдял, че е сбъркано), но е на ръчно командване от управляващите. Така хем е „независима“, хем този, от когото зависи (политиците), не носи никаква отговорност…
Мисля, че към този „перфектен“ проект няма да успеят да добавят нищо дори известни конституционалисти като Пеевски и Борисов, но да видим…“
