Испанската дясна опозиция е измислила лозунг с една дума, който уж олицетворява всичко, което не е наред с премиера Педро Санчес и неговото коалиционно правителство. Думата е „санчизъм“. Вестник „La Razón“ го определя като политик с „диктаторски режим на екстремизъм и популизъм“, а Федерико Хименес Лосантос, известен радиоводещ с десни възгледи, описва Санчес като „човек на преврата“ и „престъпник“, предава „Politico“.
Лидерът на консервативна испанска „Народна партия“ Алберто Нунес Фейхоо обяви за свой основен приоритет „изкореняването на санчизма“ в случай, че успее да заеме поста на министър-председател след парламентарните избори на 23 юли. Социологическите проучвания сочат, че това действително може да се случи, тъй като Санчес изостава от своя консервативен опонент.
„Така нареченият санчизъм е традиционната стратегия на десницата, когато е в опозиция“, заяви Санчес, коментирайки изказването на опонента си. Той допълни, че това, което терминът всъщност представлява, е „социализмът, трансформиращата сила, която тази страна е имала щастието да притежава през последните 40 години демокрация“.
Икономиката на Испания расте по-бързо от икономиките на повечето нации в ЕС, правителството провежда множество социални реформи, а елегантният и чаровен Санчес се радва на международен престиж, на който биха завидели много от неговите предшественици. И все пак, с наближаването на изборите и поемането на председателството на Съвета на ЕС от страна на Испания, той изпитва трудности да се дистанцира от токсичния образ, който половината от населението на страната вече си е изградила за него.
Падането и възходът на Санчес
Предстоящите избори ще бъдат петите национални избори за Санчес като кандидат на Социалистическата работническа партия. През 2015 г. и 2016 г. той я доведе до рекордни поражения, тъй като тя беше обект на силен натиск от страна на новосформираната партия „Подемос“. След балотажа през 2016 г. Санчес попречи на усилията на тогавашния министър-председател Мариано Рахой да състави ново правителство, като отказа да се въздържи при гласуването. Старата „гвардия“ на Социалистическата работническа партия, опасявайки се от последиците на евентуално продължително политическо противопоставяне, се разбунтува и отстрани Санчес като лидер. Въпреки това, в рамките на няколко месеца той успя да се завърне, като спечели гласуването за избор на нов партиен лидер. През 2018 г. той отбеляза триумфалното си завръщане, като стана министър-председател чрез дръзка парламентарна маневра, а именно първия успешен вот на недоверие срещу Рахой в съвременната епоха.
„Санчес не е велик стратег. Той обича да прави внезапни ходове и се изправя пред предизвикателството, когато нещата са трудни. Той е от политиците, които мислят следното: „Нещата са трудни? Е, в такъв случай ще се заема с това“, твърди Ориол Бартомеус, политолог от Автономния университет на Барселона.
Този проактивен импулс за борба с предизвикателствата изпълни мандата на Санчес с драматизъм. Неговите привличащи вниманието жестове и решения бяха неизменни – предложението на Испания да позволи на лодката с мигранти „Водолей“ да акостира на брега ѝ, след като Италия отказа да я приеме; експресното споразумение за сформиране на коалиционно правителство с партията „Унидас Подемос“ само два дни след като спечели изборите през ноември 2019 г.; и разбира се, най-изненадващото от всичко – свикването на предсрочни избори само няколко часа след като партията му претърпя поражение на 28 май. По време на този мандат Санчес трябваше да се адаптира към управлението на „Подемос“ – партньорство, което доведе до редица противоречия на високо равнище, както и до редица реформи в областта на половото разделение и идентичността. Коалицията въведе също така нови трудови и жилищни закони, увеличение на минималната работна заплата и нов проект за отпускане на помощ за семействата с ниски доходи.
Международен държавник
На международната сцена дори критиците на Санчес признават, че той е много по-влиятелна и самоуверена фигура от повечето си предшественици. Предвид факта, че е първият испански министър-председател, който владее отлично английски език, Санчес е работил като съветник в Европейския парламент и е бил член на кабинета на върховния представител за Босна и Херцеговина по време на войната в Косово.
Преговорите на неговото правителство за отпускане на 70 млрд. евро от ЕС с цел преодоляване на негативните ефекти от пандемията от COVID-19 спомогнаха за растежа на икономиката. Междувременно предоставянето от Европейската комисия на „иберийско изключение“ – ограничаване на цената на газа, използван за производство на електроенергия за Испания и Португалия, несъмнено беше дипломатически триумф за Санчес и португалския лидер Антонио Коща.
Мандатът на Испания като председател на Съвета на ЕС, който започна на 1 юли, е идеалната платформа за Санчес да разгърне международните си способности. Предвидено е неговото правителство да организира множество срещи на върха през следващите месеци. Общите избори обаче създадоха несигурност дали той ще остане на власт за периода на ротационното председателство. Според анализатори този политически играч ще трябва отново да поеме риск и да се довери на късмета си, ако иска да остане министър-председател на Испания.
