Разбира се, това е семейна история, на която могат да се смеят сега, пише „Асошиейтед прес“. Но Лиза Хайфил не се е смеела в онзи декемврийски ден преди почти 20 години. Тя тъкмо бе паркирала колата в гаража, когато нейният тогава 8-годишен син се развика нещо, което беше открил, докато беше в училище.
„Синът ми ме погледна и каза: „Няма Дядо Коледа. Ти ме лъжеш“, спомня си 56-годишната Хайфил от Плезънтън, Калифорния и продължава:
„Той ме хвана с очите си, не знаех какво да кажа.“
Тя не е сама в това отношение. Добре дошли в сезона на отпуските. Това е онова време от годината, изпълнено с коледно настроение, подаръци и постоянно присъстващия родителски въпрос: Казваме ли на децата истината за Дядо Коледа? (И ако не знаете каква е тази истина, не трябва да четете тази история! Приключете! Спрете веднага!)
Дядо Коледа, веселият, брадат старец, който вече два века се слави с това, че носи подаръци в една нощ, когато се раздават по целия свят, няма как да бъде избягнат. Той е обект на стихове и истории, филми и песни, наричан е съдия на непослушните и добрите, получател е на безброй бисквити и чаши мляко, които да го подкрепят в пътуването му.
Не е зле за човек, който всъщност, знаете, не съществува.
Много родители искат да дадат на децата си вълшебства
За много родители и други възрастни поддържането на убеждението, че Дядо Коледа е истински, е шанс да дадат на малките деца малко празнична магия, кратко, ценно време, преди реалността на живота да помете илюзиите. Други обаче са по-скептично настроени, като изразяват загриженост относно някои послания в историята за Дядо Коледа, като например постоянното наблюдение върху поведението, и то в епоха, в която всички сме загрижени за дезинформацията и родителите, които лъжат децата.
За Дейвид Кайл Джонсън, професор по философия в Кралския колеж в Уилкс-Баре, Пенсилвания, притеснението е свързано с това докъде стигат някои родители, за да изтръгнат от децата си и последните частици вяра, като например отричането на зараждащите се с възрастта им подозрения за това как Дядо Коледа би могъл логично да прави това, което се предполага, че прави.
„Да, това е Дядо Коледа, това е забавно или каквото и да е друго. Но вие им преподавате уроци за това как да мислят и как да оценяват доказателствата, нали?“, пита Джонсън.
„А колко хора израстват след това като възрастни, които вярват в неща само защото искат да вярват, защото се чувстват добре – вярват в неща, защото това потвърждава мирогледа, който ги кара да се чувстват добре, нали?“
За Тара Бойс става въпрос за това да бъде последователна, да бъде фактологична и вярна на двамата си сина, на 6 и 7 години, че тя винаги е била Дядо Коледа и че Коледа не се нуждае от него, за да бъде вълшебна. В същото време им е казала, че хората в другите домове правят нещата по различен начин, така че не е в тежест на момчетата ѝ да се опитват да разочароват приятелите си. 46-годишната Бойс от Ливърмор, Калифорния, обяснява:
„Синовете ми обичат Коледа. Те обичат светлините. Те обичат филмите. Обичат музиката. Те обичат анимационните филми. Обичат всички атрибути. Те не могат да пропуснат това, което никога не са имали, което е като мистерията на Дядо Коледа, но оценяват всички останали неща.“
Съвременната рецепта за „Дядо Коледа“ има много съставки
Дядо Коледа е американско творение, съчетано с различни европейски култури и имигрантски общности, което се появява през XIX век и се утвърждава в американската култура в началото на XX век. Той е уникален сред измислените персонажи като Феята на зъбките и Великденския заек, тъй като около него през десетилетията се е създала цяла история, цял свят – казва Томас Руис Смит, професор по американска литература и култура в Университета на Източна Англия в Обединеното кралство.
„Къде живее той? Женен ли е? Кой прави играчките му? Всички ние можем да ви дадем отговори на тези въпроси въз основа на части от популярната култура“, изтъква той и уточнява:
„Имаме чувството, че познаваме Дядо Коледа.“
Няма никакви емпирични доказателства, които да показват, че вярата в Дядо Коледа носи някаква окончателна вреда или полза за децата. Кандис Милс, професор по психология в Тексаския университет в Далас, която е направила проучване за това как се чувстват децата, когато научават, че Дядо Коледа не е истински, установява, че за повечето деца в проучването негативните чувства от откриването на истината обикновено са краткотрайни.
„Те очакват с нетърпение новите традиции. Ще могат да празнуват с братята и сестрите си. Все още се радват да получават подаръци от Дядо Коледа, въпреки че знаят, че той не е истински“, изтъква тя.
При разговори с родители изследването на Милс установява, че много от тях планират или въвеждат традиция за Дядо Коледа за децата си, въпреки че си спомнят, че като деца са били разстроени от научаването на истината.
Именно традицията е накарала Хайфил и съпруга ѝ да включат Дядо Коледа в коледните тържества със синовете си, повтаряйки като родители това, което техните родители са направили за тях. Тя не се беше замисляла как това ще влезе в противоречие с родителските уроци, които се опитваха да предадат на момчетата, че да се казва истината е от първостепенно значение. Това бяха уроци, които момчетата бяха взели присърце, както стана ясно от разстройването им в колата, спомня си тя със смях.
„Влизам вътре, а той не иска да излезе от колата… Той е вътре и крещи и плаче. Много е разстроен. Аз съм го измамила. Животът му е една лъжа. Как можа да направиш това?“
Това е бил важен момент, но той не е унищожил удоволствието на сина ѝ от празника в годините след това. Ако не нещо друго, обяснява Хайфил, то се превърнало в нещо специално, което той споделял с родителите си, особено когато ставало въпрос за това да предпази по-малкия си брат от това да разбере.
„Той искаше да го скрие от брат си, което беше малко смешно“, споделя Хайфил и добавя:
„Той е като… не искаме да го разваляме за него, защото той наистина е влюбен в това. Той е на 6 години.“
TikTok и САЩ: Битка за свобода на словото или национална сигурност?