Историкът Димитър Атанасов написа остър коментар в социалните мрежи срещу президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. Прилагаме поста му без редакторска намеса:
„Радев е позор. Когато политик чуе името си в подобна фраза, веднага трябва да подаде оставка. Не на следващия ден, а мигом. По няколко причини.
Първо: Защото падението на личността не бива да води до помръкване на имиджа на институцията. Радев е президент днес, а президенти има от три десетилетия и ще има. Ако загубим усещане за смисъл на президентството, малко е значението коя почтена фигура за всеобщ пример ще изберем на поста – положителният образ се възстановява бавно или никак. Заради това в западния свят политиците, върху които се е появила сянка, без да носят реална вина, абдикират от поста с обещанието, че ще докажат, че обвинителите им не са имали право. Несъпричастност не се доказва, докато деятелят е на власт, защото и това поражда съмнения.
Структурата на държавата е повече от всекиго от нас. Тя е колективно усилие, в което принос имат няколко поколения. Политическият скелет трябва да се развива. Деградацията е непрепоръчителна. Нанася трайни щети. Създава представи, валидни твърде дълго. Заради това в света на разума и невинните подават оставки, защото съмнението относно градивото на държавата води до пропадане на обществото. Политикът, прицелен в общото благо, желае да остави на децата и внуците си държава, а не политически руини. Ето защо заявява отказ от поста си без оглед на вина или невинност.
Второ: Историята сочи, че формулата “е позор”, след като се е появила и в отекнала достатъчно звучно, не угасва. Не се забравя, а напредва. Все повече започват да я споделят. Днес десет хиляди го смятат за срамен, утре са 100 000. А той все пак трябва да продължи да живее нормално. Да може да излезе до магазина за бутилка бира или кило домати, без да подмятат зад гърба му. Без да го оскърбяват публично. Без да плюят в лицето му. Същото важи и за децата му – щерка му трябва да получи шанс за кариера на актриса без връзка с мерзавеца, който природата ѝ е отредила за баща. Често пъти оставката е предпазен механизъм за близките, които негативният имидж на роднината им би ощетил непоправимо и незаслужено.
Спирането на движението на имиджа надолу е от полза и за личността. След няколко години Радев ще бъде всеобщо ненавиждан. И днес рейтингът му е на историческо дъно. Подобрение няма, а негативната тенденция продължава. Той ще бъде все по-силно презиран. Навярно до степен да се усети заплашен, тъй като силната омраза от страна на мнозина създава усещане за несигурност. Дори престъпникът не заслужава да живее с фоново усещане за застрашеност, с неприятното присъствие на охрана, която така или иначе не спира почти никой със сериозни планове да навреди на вардения субект. Чувството на страх разрушава здравето. Смалява хората, редуцира ги до въпроса дали за мен ще има и утрешен ден, ако изляза за хляб – с или без пазач.
Трето: Оставката е пример за достойнство. Отказва се от службицата онзи, който е смятал, че има какво да даде, но се в оказало, че пред това има пречка. Желая да дам, но не насила. А постът не е самоцел. Има живот и след държавната служба. Властта не е единственото поле за реализация на онзи, който би желал да бъде в обществена полза. Въпрос на чест е Радев и който и да е друг да не пребивава там, където е открито нежелан. При това – от мнозина, голям брой от които поне веднъж са гласували за него.
От висока позиция се отказва не само моралният, а и кадърният. Той не си играе на управленец, защото е наясно, че кариерата му не прекъсва след излизането от авторитетната сграда. Способният не остава безработен след оттеглянето си от чиновничеството.
Оставката, прочее, е пример за обществото. Тя печели симпатии на онзи, който се е решил на подобен ход. Отказът от държавна трапеза и добра издръжка създава имидж на жертва на сторилия го. На жертвата малцина вадят нож. Жестът на отказ от сигурността на президентския пост влиза и в рамката на едно клише, изковано от не дотам високия сегмент на любовните романи – обичам я, заради това ще я оставя. Неегоцентричната емоция предполага възможност за такава джентълменска раздяла – ще страдам, но тя ще бъде щастлива. Държавата. А оттам позитиви ще има и за обществото.
На мъжа, склонен да приеме страдание, за да не нарани дама, се гледа като на кавалер. Рицарски жест, за който Радев отдавна изпусна момента. Вече никой не се съмнява, че той е президент на многопартийното задкулисие, което прави всичко възможно, за да няма нормалност в България.
Радев явно не смята, че да омаскариш институцията е неприемливо. Навярно не си представя живота си извън службата. Не ще да иде на пазара като свободен човек утре. Не се привижда и като годен за друго, ето защо се е вклещил в бюрото на президента до невменяемост. За него властта видимо е самоцел – наблюдение, което го превръща не само в непочтен неуместник, но и в директна заплаха за държавността и обществото. Джентълменството му е чуждо, а родствена му е интригата.
Няма как да се зарадвам на освиркването на президента – това е форма на безжалостна подигравка към държавата. А тя е наше творение. Ние сме си я скроили такава. Добре би било да я развиваме, да си поправяме грешките, а не – да я осмиваме и ругаем най-сурово. Никой не освирква децата си. А държавата е нашето общо дете. Несъвършено, даже малко недоносено, с някои кофти навици, но наше. Само ние можем да го възпитаме. Иска усилия. И никакви Радевци.
При такъв държавен глава съм убеден, че на държавата би ѝ било по-добре без глава.
Пловдив днес беше център на българската доблест.
Радев е позор! Йотова е резил! Вън слугите на мафията от властта! Оставка!“
Димитър Атанасов е доктор по история, главен асистент. Завършил е история в Софийския университет, специализирал е в Сърбия, Гърция, Албания, Косово и Русия. Изнасял е лекции в СУ, ЮЗУ и НБУ. Автор на изследвания в областта на балканската история и на употребите и злоупотребите с разказите за миналото. Работи в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.
