В Бургас има много красиви стари сгради, голяма част от които жителите и гостите на града подминават всеки ден, без да подозират каква е тяхната история – кога и защо са строени, кой е техният архитект, какво е било тяхното предназначени и на кого са принадлежали.
Арх. Атанас Сиркаров в своята книга „Архитектурата на Бургас 1878-1940 година“ разглежда подробно детайлите около построяването на десетки сгради, като разказва и интересни факти за техните собственици, покрай които може да научите много за историята на града.
Тази седмица Искра.бг ще ви представи в първата част от материала си пет сгради, които се намират предимно на или около улица „Александровска“.
Безистена
Намира се на главната пешеходна улица и е една от красивите сгради, които вече могат да се похвалят с вековна история. Построен е през 1912 година по проект на арх. Светослав Славов със сътрудничеството на италианския му колега Рикардо Тоскани.
Още със създаването си сградата е замислена като изцяло търговски обект с доходоносно предназначение. Веднага след построяването и помещенията на първия етаж са заети от различни занаятчии – шивачи, обущари, бояджии, както и различни по род магазинчета. На втория етаж пък били канторите на голяма част от каймака на обществото – архитекти, инженери и предприемачи.
От архитектурна гледна точка сградата може да бъде причислена към необарока, за което свидетелстват най-вече орнаментите по фасадата откъм „Александровска“, както и разпрелият криле каменен орел над покривния корниз.
Под капителите има вградени две мъжки и две женски лица – на моми и на титани, които са много характерни за този стил. Партерът на сградата пък представлява дълъг осветен от естествена светлина коридор, който свързва ул. „Александровска“ с ул. „Мара Гидик“.
През годините в помещенията на търговската сграда са се помещавали стотици магазини. Тя функционира изключително успешно през епохата на социализма, когато в нея се продават предимно мъжка, дамска и детска конфекция, обувки, шапки, чанти и други аксесоари, като за всеки артикул има отделен магазин.
Бившият магазин „Торино“
Триетажната сграда е разположена на острия ъгъл, образуван от улиците „Александровска“ и „Граф Игнатиев“ върху парцел, който е изцяло застроен.
Строена е за Стефан Милтиядов – най-големият син от дванадесетте деца / на Милтиядови – крупни търговци на зърнени храни, хранителни стоки деликатеси. Те също така са притежавали на лозя и солници в Поморие.
Проектът е изработен в последните години от съвместната работа на Славов и Тоскани около годините веднага след Първата световна война (1918-20 г.). Той е предвиждал два етажа, а през 1929 година арх. Св. Славов проектира третия етаж, като запазва облика и характера на сградата.
Партерният етаж е магазинен, като е предназначен за търговията с колониални стоки и деликатеси на собственика.
Двата жилищни етажа са решени като вестибюлна система. Въпреки несиметричното местоположение е подчертан стремежът да се създаде един симетричен образ на сградата. Акцентирана е тясната, ъглова северна фасада с главния вход към магазина, еркерът през двата жилищни етажа, завършващ горе с тераса-балкон и фронтон, в средата на който е бил монтиран златен стенен часовник.
Източната и западната фасади са третирани по един и същи начин – с еркер в средата на фасадното поле и с по три тесни продълговати прозорци; страничните полета са с по един прозорец. На западната фасада те са с разместени височини и обслужват стълбището.
Циментовите балюстри, внесени отвън, готовите конзоли под главния корниз и най-пестеливото използване на картюшата и растителната венетка, определят сецесионния характер на архитектурата. Рустицираната мазилка в партера по-късно е заменена с мра-
Френско-белгийската банка
Също много красива сграда, която за съжаление не се намира в добро състояние към днешна дата. Намира се на ъгъла между улиците „Граф Игнатиев“ и „Вела Пеева“.
Строена е около 1900 година по проект на италианския архитект Рикардо Тоскани, когото споменахме по-горе. Неин собственик по това време е богатия гръцки търговец Скули Стефанов. По-късно той става кмет на Несебър от 20 март 1922 до 16 март 1923 година. Смята се, че строителството е финансирано и от Франция, тъй като веднага след завършването ѝ сградата се полазва от Френско-белгийската банка. Сградата е характерен пример в развитието на архитектурните тенденции, навлезли от Западна Европа по това време, които пренасят в Бургас неостиловете, непосредствено предхождащи сцесиона.
Сградата е само на три етажа, но въпреки това е една от най-високите стари постройки в центъра на Бургас. Масивната конструкция на сградата е от тухлени зидове – до 70 см. за външните стени и до 15 см. за вътрешните. Емблематичен за нея е полукръглият ъглов еркер, остъклен с по три правоъгълни прозореца на всеки етаж. Еркерът завършва с кубе, обшито с ламарина във вид на рибени люспи и шпил.
Растителните декоративни релефни елементи са сведени до минимум като е дадено предимство на строго геометричния реле. Най-запомнащия се декоративен елемент е красивата женска глава, намираща се на подпрозоречния корниз на еркера. За съжаление днес тя е покрита с мрежа, а близо до устата ѝ стърчи металната основа на прожектор, който загрозява красивия архитектурен елемент.
Сградата на Българска народна банка
Сградата е разположена в центъра и заема пространство между улиците „Александровска“, „Цар Асен“ и „Конт Андрованди“, но без дворно пространство. Главният подход е откъм триъгълния площад.
Българска народна банка е проектирана вероятно от чужди архитекти през периода 1909-1912 година. На проектите за детайли на стълбището фигурира името на арх. С. Фолков, а върху тези на мансардния етаж – на арх. Н. Занков – тогава банков архитект.
Плановата композиция на първия етаж се характеризира с установената по това време банкова функционална схема, изразена в централната вътрешна операционна зала за публика, ограничена от работни гишета околовръст на халето. На втория етаж са работните стаи – кабинети, свързани с галериен коридор, с което се дава възможност залата за публика да премине в два етажа и да получи внушителен обем в пространството. Третият етаж е решен като втория, но тук вътрешният околовръстен коридор се явява като външен, поради затваряне на залното пространство с „оберлихт“ над втория етаж. Третият етаж е мансарден и играе важна роля във фасадното и общо-обемно оформление на сградата.
Външният вход е в осечения югоизточен ъгъл. Двураменни вътрешни диференциални стъпала – двустранно извити във входното антре, водят в партерния етаж. Стълбището за горния етаж е странично на централното влизане.
Конструкцията е тухлена, масивна и с дебели зидове: външни – 90 см в сутерен, 70 см в етажите; вътрешни – 60 см в сутерен, 30- 45 см в етажите. Основите са излети от бетон. Подовете са от желязна конструкция (потрели).
Външната архитектурна третировка на сградата е под влияние на барок и е с ренесансови форми. Сутеренът, мансардата и двата етажа са убедително разчленени посредством корнизи, степенувани по сложност и профил. Главният корниз над втория етаж е подчертан с конзоли. Първият етаж е дълбоко рустициран. Прозоречните отвори са в спокоен симетричен порядък, фасадата е украсена с релефни рамки, корнизи, гирлянди, розетки, балюстри, пиластри
В обемното и фасадно оформление активно участие има кубето над главната входна ос ос и мансардният покрив, обшити с люспеста ламарина, както и войнството на различните материали: гранит, врачански камък, мрамор и мазилка Интериорът крие също качествата на прекрасната архитектурна мисъл с пространството, материала и детайла си.
Жилищно-търговска сграда на Димитър Воденичаров
Сградата е разположена на североизточния ъгъл, образуван от пресичането на улиците „Александровска“ и „Св. св. Кирил и Методий“. Парцелът е около 300 м2 площ със застроена площ около 180 м2.
Строена е през 1893 година по проект отново на италианеца Рикардо Тоскани за нуждите на Йови Воденичаров. Собственикът е колоритна личност между първенците на града през годините 1880-1900.
Той е първородният син на известен майстор на воденици – караджейки в цяла южна България и е роден през 1850 година в село Змеево – Старозагорско. Буден младеж, той е изпратен да учи в Русия право, където завършва висшето си образование.
След завръщането си в България става учител последователно в Сливен и Айтос. През 1880 година идва в Бургас, където започва да упражнява основната си професия. Той е първият дипломиран адвокат в града.
В Сливен се включва в революционния комитет на Васил Левски. През 1886-87 година участва в бунта против княз Батенберг, начело с капитан Набоков. На 1 април 1915 година умира в Бургас на 65-годииша възраст.
Когато Йови Воденичаров решава да построи свое жилище, Тоскани му предлага да строи в „богатия квартал“ на Бургас – около църквата „Св. Богородица“. Тъй като в този край на града преобладава население от гръцки произход, Воденичаров пожелал неговото жилище да бъде в „Чобан махлеси“ – българската махала, където е сградата сега. Лицето на парцела е север и запад. Независимо от трудностите, Тоскани прави едно забележително архитектурно произведение.
Сградата е на два етажа. В приземения се помещават канторите на собственика , които в момента се използват за магазини, а на горния – жилището му.
В планова композиция проектното решение е крайно интересно и сполучливо. Главният вход е от изток – откъм двора. Стълбищният вестибюл е богат с живописно оформено дървено стълбище. В етажа от стълбищния вестибюл се влиза в официалната част на жилището – приемни и гостни към двете улици и срещуположно на тях – в същинската жилищна част, като за всяка стая се влиза самостоятелно.
Преходността на хола и гостните стаи създава голяма пищност, още повече, че последните са свързани с две триъгълни лоджии – по една към двете улици, с които се печели „слънце“ и се създава крайно пластична фасада с игра на светлосянката. За партерния етаж има и вътрешна връзка. Тук са не само канторите, но и кухненският тракт на жилището.
Забележителен е външният архитектурен облик на сградата. Фасадите са богати не само заради многобройният арсенал от релефни елементи и мотиви, но и поради дълбоката обемна пластика. Може би най-запомнящият се елемент е красивата ъглова тераса, която гледа едновременно към ул. „Алесандровска“ и „Св. св. Кирил и Методий“. През последните години сградата бе напълно реставрирана, като всички архитектурни елементи и детайли бяха запазени.
За статията са използвани материали от книгата „Архитектурата на Бургас 1878-1940“ на Арх. Атанас Атанасов, издателство „Балтика“ 2010 година.
