В Бургас има много красиви стари сгради, голяма част от които жителите и гостите на града подминават всеки ден, без да подозират каква е тяхната история – кога и защо са строени, кой е техният архитект, какво е било тяхното предназначени и на кого са принадлежали.
Арх. Атанас Сиркаров в своята книга „Архитектурата на Бургас 1878-1940 година“ разглежда подробно детайлите около построяването на десетки сгради, като разказва и интересни факти за техните собственици, покрай които може да научите много за историята на града.
Две поредни седмици Искра.бг показа на своите читатели общо осем архитектурни бижута, сред които има жилищни и административни сгради, както и един храм. В този материал ще представим три къщи, които се намират в самото сърце на Бургас.
Жилищно-търговска сграда на Петър Димитров
Със сигурност една от най-красивите сгради по ул. „Алеко Богориди“, която често става обект и на снимки от страна на туристите. За щастие през последните години бе реставрирана успешно в оригиналния си вид, като всички елементи по нея бяха запазени.
Намира се точно срещу сградата на Археологическия музей и заема площ от 430 м2. Строена е през 1922 година, което означава, че точно преди две години е навършила столетие. Поръчител на проекта е Петър Димитров, по-малкият от два- мата братя, известни в Бургас като големи стопански деятели.
През 1911 година те основават ,,Дъскорезница, паркетна, амбалажна и бъчварска фабрика“. Тази фабрика по-късно се превръща в най–модерното предприятие, изградено върху 6200 м2 застроена площ. Проектът за сградата е изработен от италианеца Рикардо Тоскани в края на неговата богата творческа дейност.
Сградата е на два етажа. В партера са разположени три магазина и една кантора на собственика. Има тpu вxoga, oт които eguн главен с централно стълбище, един домакински с второстепенно стълбище и един за кантората, с вътрешна връзка за жилищния етаж.
Външното apxuтeктурно оформление е характерно за творчеството на Тоскани и носи белезите на стиловите влияния на Европа. Въпреku ynoтребата на нови конструкции и материали, не липсват и форми за украса.
Най-характерно е ъгловото решение на сградата, където полукръглият epkep завършва с кубе и шпил; лоджията, която прераства в конзолен балкон с метален, ажурен парапет; главният корниз с барокови форми. Към това трябва да се прибавят винеткитe, клонките, подпрозоречните полета, прозоречните рамки и други изяви на пластичните фасадни елементи.
Сградата е интересна като завършващ етan oт развитието на следосвобожденскатa apxuтeктyра и със своето оригинално функционално планово решение.
Жилищно-търговска сграда на Стефан Генчев
Отново сме на улица „Алеко Богориди“ и вървим в посока Морската градина. Красивата къща, която за съжаление в момента не е в най-добрия си вид, се намира на пресечката с улица „Антим I“. Застроената ѝ площ възлиза на около 120 м2 върху парцел от около 220 м2.
Сградата е строена за бургаския търговец Стефан Генчев през 1920 година отново от Pикардо Тоскани. Неправилната форма на застроеното петно не е попречила да се пoстигне чисто и ясно планово решение.
Два магазина, от кouтo единият преустроен в склад, санитарен възел и стълбище изчерпват съдържанието на партера. Плановата композиция на етажа е изградена във вестибюлна схема. Ъгловата гостна стая е свързана и със съседната чрез междинна врата. Кухнята извежда на тераса, която участва в силуета на сградата. Пред гостната стая има ъглов балкон.
Външното архитектурно оформление е под влияние на европейските стилове, характерни за периода, с подчертани барокови форми и елементи. Дъгообразното ъглово решение е подчертано от балкона с нежен железен пapaneт u ръкохватки, с легла за саксии, мощно изявен фронтон, завършващ със сложна, релефна розета.
На мястото на капителите са поставени женски глави в рамка от релефен геометричен венец. Прозоречните отвори на западната фасада са единични, а на южната групирани по два. Поставени са в рамки и корнизи в барокови форми, но по-остро схематизирани начупени. Aтuкaтa (надзидът), под главния корниз, пресечена от мансардните сводести прозорци, е интересна с орнаментиката и двойните конзоли над пиластрите, кouто завършват под корниза с лъвски глави.
Сградата е интересна както като обем в ансамбъла и с бароковия характер на външния образ, архитектурните елементи и форми.
Жилищна сграда на Криона Триандафило
Намира се на пресечката на улиците „Славянска“ и „Филип Кутев“. За съжаление и нейното състояние не е добро, като фасадата ѝ буквално се руши в очакване на реставрация.
Построена е около 1900 г. за богатия търговец от гръцки произход Криона Триандафило. По-късно неговият син Триандафил Криона е бил и общински съветник, когато наследява къщата на баща си и живее в нея до края на живота
cи.
Сградата е на два жилищни етажа с изба. Има два входа: официален – главен и второстепенен – домакински. Плановата композиция е подчинена на неправилната петоъгълна форма на строителното петно, но е сполучливо решена. Помещенията са с правилни четириъгълни форми, с изключение на ъгловото и стълбищния вестибюл.
С външното си оформление сградата действа сполучливо в общия силует, обема и акцента на ансамбъла. Изпълнено е в ренесансов дух под влияние на неокласицистичните тенденции в Европа по това време. Прозорците са с удължена правоъгълна форма, двукрили, с един хоризонтален кемпфер в етажа и с два кемпфера в партера. Те са рамкирани, с подпрозоречен праг, подпрян на две пластични конзоли.
Хоризонталното членение се постига от три корниза между етажите, степенувани по сложност. Над главния е поставен парапет от балюстри. Същите са апликирани и по тамбура на кубето. Вертикалното членение е от пиластри с бази и капители в дорийски стил. При кръглия еркер пиластрите между прозорците са канелирани и се съският само от тяло.
