Има един метод, по който човек лесно разбира дали е постъпил правилно. Казваш си: ако мога да върна времето назад – бих ли направил това отново? Честно казано – отговорът е „не“.
Българският парламент е място, в което са работили велики българи. Хора, които са дали живота и здравето си за страната ми. Предпочитам да свързвам Народното събрание с тях, а не с крадците и отрепките, които имам нещастието да познавам. В този смисъл – да, не е там мястото да се развяват средни пръсти. И не е за гордост, знам го отлично.
Обаче нещо много странно се случва вече трети ден.
В петък се разходих пеша из центъра на София, а после и в Люлин. Отидох до Слънчев бряг, а вчера минах през Пловдив. Не помня откога не съм получавал толкова поздравления, прегръдки и ръкостискания. И всеки, абсолютно всеки ми казва
едно и също – малко им е на тия.
Не сте за среден пръст. За килия сте – дълго и продължително да я гледате отвътре и да опознаете интериора. Ще дойде и този момент. А дотогава – слезте от служебните коли и се разходете между нормалните хора, ама без НСО. Вярвам, че ще ви поздравят подобаващо.
