Иван Пандъков е инженер по образование, завършил специалност „Електроенергетика и електрообзавеждане“ към Технически университет-София. От повече от 12 години ръководи и работи като проектант на големи електроенергийни обекти в една от сериозните инженерингови компании на българския пазар.
Паралелно с това участва активно в гражданския природозащитен сектор и е председател на риболовното сдружение в обществена полза – „Балканка“. Една от основните мисии на сдружението са активните действия срещу инвестиционни намерения и дейности, увреждащи реките и водоемите на България. То работи и за подобряване на административния капацитет на институциите и обществото като цяло, чрез активно участие в множество процеси по изготвяне на важни документи в сферата на управление на водите и биоразнообразието. Сдружението е създадено от риболовци и се опитва да запази тази своя характеристика, която продължава обединява членовете му.
Иван Пандъков даде обширно интервю за Искра.бг с акцент върху ядрената и „зелената“ енергия, екологията, както и за дейността на сдружение „Балканка“. Публикуваме първата част от разговора с експерта.
– Германия наскоро реши да се откаже изцяло от ядрената си енергетика, като затвори последните си три централи. Какви според Вас са плюсовете и минусите от едно такова решение?
Това безспорно е донякъде голяма новина. От друга страна мен лично не ме изненадва, тъй като Германия отдавна се готви за това. Подготовката за този процес започна преди повече от 10 години, веднага след аварията на централата във Фукушима. Разбира се, мненията по отношение на това решение са разнопосочни. И няма как да бъде иначе, тъй като става въпрос за отказ от базисни мощности на може би най-силната икономика в Европа и една от най-силните икономики в света. Енергетиката е специфична материя, при която постоянно е необходимо да се поддържа баланса между производство и консумация. От друга страна, с диверсификацията на пазара и появата на голям дял частни производствени мощности, енергията, в частност електрическата енергия, е превърната в търговски компонент, средство за печалба, което изключително много изкривява процесите в енергетиката. Ето защо развитието на сектора и поддържането на баланса на мощностите е труден процес, което го прави и по-лесен за манипулация, като се намесват множество лобита, което означава и политика, но това е една дълга тема.
Въпросното решение за мен е политическо, което няма нищо общо с реалностите в енергетиката, без обаче да се опитвам да го осъждам или обратното – да го приветствам безусловно. Германия има право на тази стъпка. Нека не забравяме, че „Зелените“ в тази страна са сред водещите политически сили, а политиката срещу ядрената енергетика е принципна тяхна позиция навсякъде. Това също е похвално, защото води до идеята за промяна. Считам, че точно развита държава като Германия трябва да даде пример, да поведе крак, дори чисто символично да демонстрира, че ако не се започне процесът на промяна отнякъде, то някой ден ще е твърде късно. Защото нека да си зададем въпроса, на каква цена Германия взема това свое решение? Дали Германия е намерила заместител на енергията от своите ядрени централи и къде е произведена тя?
Отговорът е не. Поне според мен тя може да си го позволи – не само е най-силната икономика, но и в съседство има може би най-ядрената държава в света – Франция, която със сигурност не е тръгнала да се отказва от своите АЕЦ. А това означава по-малки разходи и за пренос.
За мен големият плюс на това решение е символът и идеята за промяна. Недостатък е, че то не дава отговор за това, какъв е правилният път и дали нещо може да замени АЕЦ поне на този етап.
Аз, като речен човек, който отдавна наблюдава процесите в сферата, също така ще отбележа, че ако трябва да сравняваме Германия с България или която и да е друга Балканска държава, ние сме „раят на земята“. Германия има едни от най-унищожените в света речни поречия, превърнати в изцяло контролирани течения, не малка част от които с цел производство на енергия от енергията на водата.
Обаче аз си задавам и друг въпрос. Ако страна като Германия и трябваха повече от 10 години , за да се подготви за това, при огромния финансов ресурс, с който разполага, то изобщо този въпрос може ли да седи на дневен ред за която и да било друга държава?
– Има ли нужда България от нови ядрени мощности или трябва да гледа в обратната посока?
Труден въпрос. Както казах, много компоненти влияят върху едно такова решение, затова и аз не съм привърженик на провеждане на референдуми по една такава тема, колкото и недемократично да звучи това. От една страна използването на ядрената енергия е един от най-големите успехи на човечеството, но от друга – то е довело и до едни от най-тежките аварии в историята, което е в основата на страховете от развитието ѝ. Да не забравяме, че тези централи, сами по себе си, макар и след извеждане от експлоатация, трябва да продължат да бъдат поддържани още дълги години, заради силно радиоактивната среда. Те не могат просто така да бъдат оставени в забвение, както всичко останало. Същото важи и за ядрените отпадъци, част от които могат да се използват повторно, но други буквално се погребват, което също крие някакъв риск от авария.
В същото време България вече има ядрена централа, това решение е взето преди повече от 50 години. Съответно има необходимата изградена инфраструктура и обучен и обучаващ се персонал за това. Има и река Дунав, което е важно условие за системите за охлаждане на реакторите. Така че, ако има държава на Балканите, която трябва да има АЕЦ, то най-логично звучи това да е България, поне на този етап.
Всичко друго свързано с това, че Атомните централи изискват сложна поддръжка и голям брой персонал са второстепенни функции, допринасящи за заетостта на населението. Реално, след големите въздействия от края на 60-те години на миналия век и изграждането на язовирите на река Дунав в Сърбия преди българската граница, наред със сериозни хидроморфологични изменения на повърхностните водни тела в Дунавската равнина (андигиране, коригиране, пресушаване на блата и други), довели до спад в популациите на много видове риба, построяването на АЕЦ „Козлодуй“ изиграва много важна роля в осигуряването на поминък за местното население и не само. Сложността на тези съоръжения привлича висококвалифициран персонал, което също е от социално значение за развитие на даден регион, което пък допълнително затруднява тяхната експлоатация като сериозни енергийни мощности. Едно уточнение – тук не говорим за малките ФЕЦ за битови нужди, които безспорно имат своето значение и трябва да се насърчават.
Ще се опитам обаче да дам техническото обяснение по темата. Имаме нужда от изключително разнообразен микс както от производствени, така и от балансиращи мощности, а разбира се, в цялото уравнение трябва да заложим и компонента за опазване на околната среда, който винаги в миналото е пренебрегван.
От една страна имаме конвенционални мощности, като ТЕЦ-ове, АЕЦ, които заради термичните процеси в тях са относително трудно регулируеми и максимално ефективни, когато се поддържат в работно положение – затова и те се наричат базисни мощности, тъй като работят в основата на товаровите графици и произвежданите количества енергия са такива, че рядко, консумацията е възможно да спадне под тези стойности. Разбира се, в такива системи се изграждат и противоаварийни балансиращи мощности, които имат за цел създаване на консумация при случай, че имаме свръхпроизводство, което може да доведе до нежелание последствия. Такива мощности са например ПАВЕЦ-ите (ПАВЕЦ „Чаира“, ПАВЕЦ „Орфей“ и други).
От друга страна пък имаме високоефективни и относително лесно регулируеми централи, като ВЕЦ, като ФЕЦ, ВяЕЦ или така наречените ВЕИ, които изпълняват перфектна функция за регулиране на товаровия график и поддържане на баланса на мощностите. Те пък от своя страна имат недостатък, че са силно зависими от количеството на водата например, или от слънчевото греене, както и климатичните условия в даден момент и регион.
И все пак, от гледна точка на енергетиката, АЕЦ произвежда в една централа количество енергия, което сякаш няма алтернатива до този момент, а и до голяма степен се вмества в условията за „зелена енергия“, като смея да твърдя, че ако няма сериозна авария, АЕЦ е значително по-зелен от други източници на енергия, носещи клеймото „зелена“.
Може ли този вид енергия да играе роля в борбата с изменението на климата и да се използва за намаляване на емисиите на въглероден диоксид?
Първо, АЕЦ е остаряла технология безспорно. Тя търпи развитие, но е конвенционална технология базирана на изкопаемо гориво, известен риск и не на последно място – рискове при справяне с отпадъците. На този етап обаче за мен безспорно нямат алтернатива. Аз съм привърженик всъщност на примера на Германия – за ограничаване развитието на АЕЦ, чрез пълен техен отказ в случая от атомни централи, но не и отказ от използване на енергията от атомни централи и по принцип развитието на тази енергия. Т.е. кооперативи от държави, могат да създават или поддържат на подходящо място такива централи и да се ползват от един базисен и определено надежден източник на енергия, а вече останалите нужди да се покриват до голяма степен от ВЕИ сектора.
Много хора, особено в природозащитните среди, разгорещено сочат производството от възобновяеми източници на енергия, като алтернатива. Дори в момента, се говори, че ЕСО е подписало договори за присъединяване на близо 30GW енергия от ФвЕЦ, представяте ли си? Все едно 15 централи като АЕЦ „Козлодуй“ да бъдат присъединени, отделно не е затихнала идеята за развитие и на енергията от вятъра, въпреки, че след бурното усвояване на Добруджа и наказателни процедури от Европейската комисия, процесът позатихна през последните десетина години. Това звучи много романтично, набиваме едни панелчета – нито миришат, нито отделят някакви вредни емисии, чиста „зелена“ енергия, но трябва да сме наясно, че реалностите са доста по-различни.
Тук дори не искам да засягам темата с производството на тези панели, къде и как се добиват суровините за тях и възможностите за рециклиране, които са оскъдни (някой да ме поправи, ако греша). Ще отбележа, че в момента в нашата енергетика се инсталират големи мощности за производство на енергия от слънцето. Всички те са частни инвестиции. Ще си кажем, чудесно, даже приятели дават за пример в деня X, колко голямо било производството и било сравнимо с това на термичните централи. Обаче, нека да погледнем картинката малко по-обстойно. Реално, няма държавна политики за развитие на този сектор и той е оставен в ръцете на бизнеса.
Какво се случва? Изкупуват се огромни площи земеделски земи, преминават общински процедури по смяна на предназначението, доста спорни, ако питате мен, след което хиляди декари обработваема земя се заема от фотоволтаични панели. Ще подчертая, че всеки подобен обект е съпроводен с изграждането на сграден фонд, присъединителни съоръжения, най-често повишаваща подстанция за високо напрежение, когато говорим за сериозни мощности, въздушни, кабелни или смесени електропроводни линии, пътища и други. Всичко това е бетониране на още и още зелени кътчета.
Свидетели сме освен това, как върху бивши земеделски земи, които пустеят последните 30-40 години и върху които имаме самозалесили се и вече превърнали се в гори, същите да се изсичат, за да се монтират фотоволтаичните панели. Това неминуемо ще се отрази върху водозадържането в даден район и целия му облик.
Доколкото ми е известно, има сериозна несъразмерност между възможностите и капацитета на изградената преносна мрежа и предвидените за изграждане мощности. За какво говоря? Говоря за това, че дори да се изгради на едно място толкова голяма мощност, то за да се изнесе и да стигне до консуматорите тази енергия, която няма да може да се използва на място, чисто физически, то съществуващите електропроводи трябва да имат нужния капацитет. Ако нямат, то трябва допълнително да се развива цялата преносна мрежа, да се изграждат нови възлови станции и прочие. А това означава нищо друго освен още и още бетон, в търсене на „алтернативата“.
Ще се повторя, но за мен разковничето е в правилното управление на микса на производствени мощности, търсенето на алтернативни източници, както за производство, така и за съхранение на енергия, в ограничаването на лобитата, които пречат и тотално изкривяват логиката, което пък зависи от това, да има хора, които наистина са загрижени и за околната среда, което означава да са загрижени и за хората. В момента този процес сякаш не се наблюдава не само у нас, но и на Европейско ниво. От една страна се говори все повече за опазване на околната среда, за намаляване загубата на биоразнообразие, за зелена сделка и прочие, а от друга – се усилва натиска от идея за развитие на хидроенергийни проекти, които пак ще спомена, са едни от основните виновници за най-голямата загуба на биоразнообразие в света. Безспорно тук няма как да не спомена, че за мен, въпреки, че въздействието на големите хидроенергийни проекти се оценява винаги като най-голяма, то от гледна точка на енергетиката, ВЕЦ на големи язовира имат своето значимо присъствие, като осигуряват най-сигурната енергия – хем достатъчна по количество, хем лесна за регулиране.
В същото време малките водноелектрически централи са една от най-големите глупости, които човек е измислял и при тях е направо невероятно да се търси баланс между производство и въздействие. А те съставляват за сравнени у нас около близо 80% от всички изградени водноелектрически централи, а приносът на годишна база е под 2%. За съжаление, заради такива проекти у нас вече загубихме над 2000км речни течения, които ще могат трудно да бъдат възстановени само, ако тези централи бъдат премахнати.
Т.е. важното послание, което искам да отправя е, че възобновяемата енергия не означава непременно „зелена“ енергия. Има много увредени терени, които биха могли да се разработят с нови източници. Това е добра алтернатива. В тази връзка и дори конвенционалните източници могат да бъдат до голяма степен „зелени“ при добро планиране и за мен е глупаво бързото зачеркване под едни или други подбуди.
Продължение на интервюто с Иван Пандъков очаквайте в следващите дни в Искра.бг!
