Иван Пандъков е инженер по образование, завършил специалност „Електроенергетика и електрообзавеждане“ към Технически университет-София. От повече от 12 години ръководи и работи като проектант на големи електроенергийни обекти в една от сериозните инженерингови компании на българския пазар.
Паралелно с това участва активно в гражданския природозащитен сектор и е председател на риболовното сдружение в обществена полза – „Балканка“. Една от основните мисии на сдружението са активните действия срещу инвестиционни намерения и дейности, увреждащи реките и водоемите на България. То работи и за подобряване на административния капацитет на институциите и обществото като цяло, чрез активно участие в множество процеси по изготвяне на важни документи в сферата на управление на водите и биоразнообразието. Сдружението е създадено от риболовци и се опитва да запази тази своя характеристика, която продължава обединява членовете му.
В първата част от интервюто с Иван Пандъков говорихме предимно за ядрената и „зелената“ енергия, а във втората част темата ще бъде продължена и надградена с акцент върху вредата на ВЕЦ-овете и дейността на сдружение „Балканка“.
– Възможен ли е балансът между ниски цени на тока и „зелената“ енергия?
Не мога да дам достатъчно аргументиран отговор по този въпрос. Логиката е, че колкото по-близо до консуматорите е изградена една мощност, толкова по-малко цени за пренос и от там по-ниска цена (без това да е единствената определяща компонента). Трудното балансиране на възобновяемата енергия е един от големите проблеми. За съжаление, денят е само десетина часа у нас, а ако той е облачен, радиацията спада на половина и тогава производството спада.
Това налага поддръжката и на бързопускащи се балансиращи конвенционални производствени мощности, което не е евтино. Същото е и с вятъра и вятърните генератори. Досега си спомням само на един такъв парк да са ме карали да изграждаме балансираща мощност за съхранение на енергия, която беше някакъв скъп проект, а щеше да покрие за някакъв период от време мощността само на един от много генератори в парка.
Тук не бива да забравяме и компонента частни инвестиции и че говорим за сериозни инвестиции, често финансирани със заем. Обезпечаването на заемите изисква относително често производство извън чисто технологичните потребности, а това означава само едно – по-голяма потребност от балансиране, в моменти, когато в системата няма достатъчна консумация, което също повишава цените. Разбира се има и редица други геополитически фактори, които влияят върху цените на енергията.
– Какъв е потенциалът на различните източници на „зелена“ енергия в България, като слънчева, вятърна, хидроенергийна и т.н.?
Безспорно, България е слънчева страна, така че потенциал за развитие на ФвЕЦ има. Проблемът е в начинът, по който се изграждат. За ВЕЦ мога да кажа безспорно, че капацитетът е ограничен. България е най-бедната на води страна в Европейския съюз с изключително нерегулярен отток. Практиката показва, че ВЕЦ у нас не могат да покрият екологичните норми по начина, по който са изградени, за което има и наказателна процедура в Европейската комисия.
По отношение на ВяЕЦ нямам лични наблюдения. Напоследък се надигат гласове, за разполагането на ВяЕЦ в морската акватория на Черно море, след като се установи, че разполагането на вятърните генератори в Добруджа среща редица конфликти с опазването на един от основните миграционни коридори за птиците – Via pontica.
Разполагането им в относително тясната и малка акватория на Черно море, с която разполагаме и то при положение, че има данни за негативното въздействие на вятърните генератори върху морските организми, обаче поставя под въпрос тяхното развитие. Вятърните генератори създават значителен дискомфорт, когато сте в близост, а това е възможно да се отрази върху родното Черноморие и като туристическа дестинация в негативно отношение.
– По какъв начин ВЕЦ-овете в страната вредят на реките и околната среда?
Вече споменах за част от въздействията на ВЕЦ върху реките. Тук, когато говорим за изграждане на ВЕЦ на Балканите, задължително трябва да имаме предвид, че Балканите спокойно могат да бъдат наречени „Синьото сърце на Европа“. По редица геополитически причини, Балканите са изоставали в своето развитие по време на индустриалната епоха в Европа, което за Европа е било свързано с развитието и на ВЕЦ като технология за добив на енергия. Освен това, когато говорим за речно биоразнообразие, ние винаги трябва да споменем за това, че биоразнообразието се определя от разнообразието на водосборите в даден район. Балканите, една относително малка по площ територия е разположена между Адриатическо, Йонийско, Егейско и Черно Море, а на Север са ограничени от Алпите и Карпатите, като са просечени и от най-голямата Европейска река, река Дунав. Това е определило развитието на голямо биоразнообразие с голям процент на ендемично представени видове(близо 60%), т.е. видове, които се срещат само тук и никъде другаде по света.
Ето защо, въздействието върху реките на Балканите безспорно би означавало много по-голяма загуба на биоразнообразие от навсякъде другаде в Европа.
Темата с ВЕЦ е много голяма, особено доколкото тази енергия, от това, което сме видели, е типичен пример за това, че между възобновяема енергия и зелена енергия не винаги трябва да се слага знак за равенство.
Първото въздействие, което наблюдаваме е преграждането на една река. Когато една река бъде преградена, тя променя своя хидрологичен режим, скорост на водата, а в случаите на деривационни ВЕЦ (ВЕЦ, при които между турбината и водохващането имаме известно разстояние за създаване на пад на водата, обикновено ВЕЦ на малки реки) и особено, ако разстоянието на деривацията е няколко км, се наблюдава и термичен шок в реката след турбината, тъй като когато една вода протича в своето естествено корито, триенето в камъните я загрява, докато съпротивлението в тръбата е много по-малко. Преграждането на реката води до създаването на задбаражно езеро, което може да е с дължина от няколко метра до няколко км, а в случаи с ВЕЦ на река Дунав – и до няколко стотин км. Това води до повишаване нивото на подпочвените води, което на места поражда наводнения в къщите и свлачищни процеси. Подобни процеси се наблюдават и след стената, където пък, заради спирането преносът на седименти, при протичане на вода се поражда усилено дънна ерозия и реката започва да се вкопава. Това вкопаване понижава нивото на подпочвените води пък след водохващането, което намалява хидростатичния натиск в почвите и от там освен логичното сушене на земи, кладенци на хората и прочие, може също да се породят и свлачищни процеси.
Друг негативен ефект е, че в задбаражните езера често реките се заблатяват, особено, ако ВЕЦ е разположен на натоварена с органично замърсяване река. Застояването на водата, съпроводено с образуването на водно огледало и слънчевото греене е предпоставка за развитие на бурни процеси на еутрофикация. Този процес е свързан в последствие и с развитие на гниещи процеси на растителността и отделяне на метан в атмосферата, който при големите язовири може да е в значителни количества. В други случаи, ако по реката има протичане на замърсяващи вещества, натрупването им може да доведе до проникването им във подземните водни тела, а от там в питейни кладенци, разположени в терасите на реките или някъде на дадено подземно водно тяло. Ако в реката се заустват води от минно-обогатителни комплекси, това натрупва в задбаражните езера значително количество тежки метали и други продукти на процесите, които са бомба със закъснител.
Особен проблем, който няма решение е очистването на задбаражните езера, тъй като те, сами по себе си, намаляват капацитета на съоръжението и се налага периодично да се чистят. Правилното почистване е, чрез изгребване на наносите с багер, но възниква въпросът къде трябва да се натрупат „отровните“ наноси. За съжаление, повечето случаи се наблюдава чистене, чрез отваряне на шлюзовете и погребването буквално на реката след водохващането, а ако в тинята има отрови, това е съпроводено с отравяне на водите и също може да причини замърсяване на питейни водоизточници.
Друг проблем – възпрепятстване миграцията на рибите и другите водни организми. Често се изграждат стени, които по никакъв начин не са съобразени с възможностите на водните организми. Блокирането на миграцията е предпоставка за изчезването на даден вид, тъй като това е основен процес за движение на веществата в природата. Няма как да се поддържа животът в планината, ако я няма миграцията от по-долното течение на реката. Блокирането на миграцията и фрагментацията на популациите може да доведе и до генетично обедняване и имбрийдинг, което да породи бавно затихване на възпроизводствените възможности на популациите и тя също може да изчезне.
Най-голямото и лесно видимо въздействие – пресъхване на реки. Съгласно Закона за водите, в реките след водохващанията водата се осигурява приоритетно, като е необходимо да се изпускат 10 % от средномногогодишното водно количество към точката на водовземане, но не по-малко от минималното средномесечно с 95% обезпеченост. Това правило, колкото и да е условно и несъвършено, не се спазва през по-голямата част от времето, като в голям процент от случаите, нарушението на закона произлиза още от самото разрешително, а допълнително то не се спазва и от самия оператор. Често няма възможност за измерване на изпусканото количество вода в реката след водохващането, което е предпоставка за злоупотреби. Сигналите до институциите водят до неуспех и повторяемост на дадено пресушаване в условие на рецидив с години. Това не само води да пълно погиване на живота, а на места, реките са превърнати в прорастли с растителност дерета, което представлява риск от наводнение за населените места, разположени по-надолу. Ако реките текат, в тях няма как да прорастнат дървета, а те щяха да са само по бреговете, което пък е най-доброто брегоукрепване.
Изграждане на ВЕЦ в Защитени територии/зони – нашите проучвания показват, че 80% от централите у нас са разположени в защитени зони от мрежата Натура 2000, като не сме установили нито една изрядна централа, която да не нарушава закона за водите. Т.е. описаното по-горе въздействие до голяма степен се наблюдава в най-ценните природни местообитания, като загубата на биоразнообразие е огромна. Както споменахме и по-горе, у нас функционират около 260 ВЕЦ, като близо 200 от тях са построени след 2000г., те са обикновено малки и микро централи и произвеждат под 2% от електроенергията и то при всички установени нарушения.
Разбира се, за част от описаните по-горе въздействия има адекватни решения, които могат да подобрят работата на въпросните съоръжения. Като например изискуемите по Закона за рибарство и аквакултури рибни проходи, които имат за цел да осигурят миграцията на риби срещу течението на реката, т.е. отдолу нагоре. За съжаление, дори рибният проход да функционира адекватно и да осигурява миграцията на рибите, често се оказва, че и най-добрите рибни проходи осигуряват миграцията единствено на по-напористите екземпляри, а освен това осигуряват миграцията на рибите само в една посока. В обратна посока, рибните проходи са неоткриваеми и често рибите попадат в турбините. Ето защо на рибните проходи, както и на други подобни „подобрения“, се гледа като на смекчаващи мерки, които далеч не елиминират вредното въздействие.
И все пак, пак ще подчертаем, най-големият проблем е това, че реките биват пресушавани след почти всяко водохващане у нас, а това са стотици и дори хиляди км реки в режим, където условията са несъвместими с живота.
– Какви са основните приоритети за сдружение „Балканка“ за близко бъдеще?
Сдружение „Балканка“ продължава своята активна кампания за информиране на обществеността и институциите за това, какво се случва с българските реки и водоеми, партньорство с други организации със сходни интереси. Все пак риболовците са едни от първите потърпевши, когато една река бъда убита и първи виждат проблема. Ние не спираме да мечтаем, процесите, които се развиват бурно в Европа, а именно за премахване на прегради по реките, да достигнат и до нас и тук също да започнем да премахваме прегради, дори отначало това да са отпаднали от експлоатация такива, пак ще постигнем значим успех.
Разбира се, не на последно място, е работата с младите хора. Организираме от 6 години зелени училища по реките на България за деца, където ги учим на отношение и познаване на речните системи. Освен това, от миналата година сме си поставили за цел работа и със студенти в специалности „Екология“, „Биология“, „Горско стопанство“, за да ги запознаем с реалните проблеми по българските реки. Смятаме, че само така, ще посеем промяната в мисленето и в самите институции, тъй като често се налага да се борим с неудачни административни решения на компетентен орган.
За финал ще подчертая, че в „Балканка“ всички сме доброволци, като основно се финансираме от членски внос и дейностите не представляват материален интерес за членовете на сдружението. В тази връзка, всеки, който споделя принципите на сдружението е добре дошъл да се присъедини към нас и да ни помогне в каузата, която сме си поставили.
