„Вместо да дадем 10 млн. лева за възстановяване на къщи и улици, защо не направим нови на ново място по-далеч от реката за тези пари, а пък зоните около нея да се оставят свободни?“
Това написа във Facebook Иван Пандъков, който е председател на риболовното сдружение в обществена полза – „Балканка“. Според него подобно предложение е непопулярна мярка, която обаче се препоръчва от много съвременни изследвания и все по-често се прилага в Европа.
Пред Искра.бг той обясни, че през последните дни е получил много въпроси, свързани с предотвратяването на наводнения, на каквито станахме свидетели за пореден път у нас през изминалата седмицата.
Вчера той публикува „кратко ръководство“ на страницата на сдружението, които включват мерки и съвети, свързани най-вече с превенцията на подобни събития. Публикуваме пълния текст без редакторска намеса:
„Покрай поредната доза наводнения у нас отново започна да се говори за сечи, копане, къртене, коригиране на реките от знайни и незнайни „експерти“. Има и хора, които почнаха да ни задават въпроси относно превенцията. Затова пускаме едно кратко ръководство с теми за размисъл, като конспект по превенция:
– Важното е да се спази закона за водите, разпоредбите на чл.140, като се спазят и забраните по чл.143 от ЗВ, както и да се приложат конкретните мерки в Планове за управление на речните басейни /ПУРБ/ и Планове за управление на риска от наводнения /ПУРН/. Който не го прави, значи не иска нещата да се случат по целесъобразност за защита на населението, а върти някакви други схеми и само се надява да „крадне“ повече.
– Биологично брегоукрепване – такава функция изпълняват крайречните гори;
– Отваряне на ретензионни обеми – т.е. площи, които контролирано да се наводняват при високи води, а не това да се случва там, където е най-малко желано, да се късат диги и прочие;
– Възстановяване на коритото на реката, в места, където същото е изправено по една или друга причина – това е също ретензионен обем, но и намалява дънната ерозия, вкопаването на реката, водещо до понижаване на подпочвените води, което може да промени хидрологичната картина в даден район, а поради промени в хидростатичния натиск на подпочвените води, да се стигне и до възникване на свлачища.
– Прилагане на компенсационни механизми в земеделски площи, предвидени да изпълняват функцията на ретензионен обем.
– Изчистване на всякакви сметища в района над населеното място, които биха били причина тези боклуци да се натрупат на някой мост и да намалят допълнително пропускливостта
– Редовен контрол над извършваните сечи във водосбора и недопускане на изхвърлянето на вършината в близост до деретата;
– По възможност, гората в определен процент, вмомента има действаща мярка за 10%, да се остави във фаза на старост. Ползите от старата паднала на земята дървесина, наличнa в наши дни само в резерватите, са абсолютно доказани и има съвсем логично обяснение за тази мярка;
– Трансформация на иглолистните изкуствени насаждения в широколистни – това е труден процес, но наложителен. Водозадържащите фунции на широколистните гори са напълно доказани;
– планиране на прокарваните пътища за извеждане на сечи с цел да не се превърнат в необмислени улеи, които директно да застрашат бързото отвеждане на водата към населеното място
– прилагане на относително конвенционални методи за извеждане на сеч в рискови райони, където не е необходимо прокарването на горски магистрали.
– обстоен преглед на съществуващи хидротехнически съоръжения и по възможност премахването им. Същите влияят изключително много върху баланса в преноса на седименти в речните басейни, промяна в ерозията на дъното на реката и лошото им техническо състояние може да е сериозна предпоставка за създаване на приливна вълна от пясък и кал. Освен това, след като са били изградени по една или друга причина, често отпаднала вече, са променили нивата на подпочвените води в даден район, понижаването им рязко при изпускане на наносите в резултат на скъсване на стената, обикновено води до възникване на свлачищни процеси и допълнителна ерозия, която повишава риска за населените места по-надолу
– Не на последно място, една непопулярна мярка, която се прилага все повече в Европа, е освобождаването на речните корита. Т.е. вместо да дадем 10млн за възстановяване на къщи и улици, защо не направим нови на ново място по-далеч от реката за тези пари, а пък зоните около реката да се оставят свободни. Сателитни снимки от наводнението есента поне на мен ми показаха, че мисълта в тази посока не е за пренебрегване, а това е възможно най-сигурната превенция, което впрочем препоръчват и много съвременни изследвания.
Та, едва, когато всички горни точки са изпълнени, можем да кажем, че имаме мал-шанс и природата е виновна, този път ни е изненадала, това е природно бедствие и така нататък.
За съжаление, повечето действия, които се случват са предпоставка, следващия път наводнението да е още по-голямо.“
