Тази сутрин излезе новината, че Гешев се е изнесъл от резиденция “Бояна”, където пребиваваше в тотален разрез с принципа за разделение на властите. Можем само да гадаем за съдбата на мултитемпературния охладител. Защо изобщо повдигам темата? Защото мисля, че поуката от случилото се е важна. А тя е, че общественият натиск рано или късно сработва. По-често късно, уви, защото му отнема време, докато от обществен се превърне в институционален. И ключовата, незаменимата съставка в този случай, пък и в много други, е една: постоянство.
Ако хвърлите поглед назад, ще видите, че не са много формациите или дори личностите, предварително осъдили избора на Иван Гешев за главен прокурор и продължили, с досадно наглед постоянство, да посочват, че царят е гол, в случая – че главният прокурор е зависим. Ние никога не спряхме да посочваме проблема и да подаваме сигнали. Аман с тоя главен прокурор, ще кажете. Това ли е най-важното? Хората нямат работа.
Ами, те нещата са свързани. Докато има едни недосегаеми хора, които разполагат с парите на държавата като със собствени, други хора ще са без работа.
Помните ли кюлчетата и пачките на Борисов? Главният прокурор не си мръдна пръста, за да бъдат разследвани.
Помните ли КТБ и всички пари, дето си заминаха с нея? Още преди да стане главен, прокурорът Гешев се е постарал името на Пеевски да не фигурира никъде в делото за КТБ.
Помните ли пристанището на Доган, за чието удълбочаване плаща държавата? Помните ли ТЕЦ-а на Доган, на който с данъците си плащаме да осигурява студен резерв на държавата, а той реално не работи? Помните ли превзетия плаж и незаконно обитаваните сараи с незаконното пристанище за яхти, което се води поземлен имот? Все теми, които, докато не ги разръчкахме публично, прокуратурата удобно не забелязваше.
И точно там е големият проблем: ако прокуратурата в една държава не забелязва престъпленията на един кръг хора, останалите в държавата просто няма как да живеят добре.
Оттам идва и постоянството, с което, откакто съществуват „Да, България“ и „Демократична България“, не сме спрели да посочваме и да притискаме зависимите хора и системи, които Ви крадат от данъците, от сигурността, от възможностите, от бъдещето. Защото, само след като оправим системния проблем, ще можем сериозно да си говорим за високи доходи, спиране на течове и поправяне на държавата.
Източник: Ивайло Мирчев
