Г-н Копейкин чете Иван Вазов в Народното събрание. Само не знам защо пропусна стихотворението, с което Вазов се обръща към руснаците през 1916 г., когато руските войски ни нападат в Добруджа. Случаен пропуск? Не мисля.
Пропускът на г-н Копейкин просто е по-удобен за подмяната, която ПП „Възраждане“ се опитва да направи на реалните идеи, защитавани от реалните възрожденци. Критични към Русия и руското влияние у нас са били много от големите фигури от епохата на нашето Възраждане и освобождение. Достатъчно е да споменем дори само Ботев, Раковски, Бенковски и Захари Стоянов, за да стане ясно, че Възраждането ни не е било проруско. Било е пробългарско и категорично устремено към цивилизована Европа.
Четете Вазов, колеги, само че не го четете избирателно, не го изкривявайте популистки. Четете го като историческо свидетелство за истинското Възраждане. Пък дано ви просветне какво е да си възрожденец.
На руските воини
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!
Иван Вазов
Източник: Ивайло Мирчев
