Чух, че Гешев ми бил писал. Казвам си – супер, сигурно ще ми съобщава, че подава оставка и се обявява за реформа на прокуратурата. После гледам писмото… Реформа има.
Зачетох се обаче и – какво да видя – не ми било реформа, най-ми било Pi Ar. Сега, като гледам новините, едва ли е Pi Ar Sevi Boiko, може да е Pi Ar Siika, но че е Pi Ar съмнения нямайте. За да не ви се налага да го четете и вие, си позволявам тук един лек преразказ с елементи на разсъждение, както ни учеха едно време в училище.
Било каквото било, вика Гешев, време е да плеснем с ръце, да се прегърнем, да насрочим едни срещи помежду всички институции, едни изслушвания, да вдигнем една пушилка, че да се види колко милеем всички заедно за правосъдната реформа. Един вид – ако до всяко добро същество застане поне един Гешев, предвиждам такъв живот…
Друго важно от писмото – реформата щяла да бъде хем задълбочена, хем всеобхватна, но най-важното – насочена. Отдъхнах си. Мен най ме е било винаги страх от реформи без посока. А тази щяла да е не просто насочена, ами насочена към „проблемите на обществото, свързани с българското правосъдие“. Не с проблемите на самото правосъдие! Подчертавам го тук, да не се обърка някой да си помисли, че българското правосъдие има някакви проблеми, опазил ни Инструментът на Господ!
И понеже в училище ни учеха и да четем между редовете, за да разберем какво е искал да каже авторът, искам да ви споделя, че между редовете на това писмо разчитам следните букви:
О
*
С
*
Т
*
А
*
В
*
К
*
А
Според мен това всъщност е искал да каже авторът, настоявайки за задълбочена и всеобхватна реформа. Защото няма Pi Ar на света, който да промени факта, че, докато Иван Гешев е на поста Главен прокурор, правосъдна реформа ще имаме… ама друг път.
Източник: Ивайло Мирчев
