Още в първите дни на служебното правителство са налице множество спекулации за ситуацията с газа, през които прозира нечий интерес да върне „Газпром“ в България и да постави страната ни отново в енергийна зависимост от руския президент Владимир Путин. Това коментира Ивайло Мирчев от „Демократична България“, като публикува във Facebook 20 факта за проблема с природния газ:
- Връщането на руския газ може да блокира възможностите за алтернативни доставки и да остави страната в пълна зависимост от Москва.
- Количества за септември и октомври са осигурени от предходното управление.
- Предложението за 7 танкера е ангажираща оферта, т.е. ние решаваме дали да ги вземем, но количествата си ги имаме и са налични.
- Има рамков договор с доставчика на втечнен газ Cheniere Energy, а не просто оферта.
- За първите 3 танкера има ангажимент, за останалите 4 танкера има ясен механизъм за придобиване.
- Слотът за първия танкер е осигурен, останалите са въпрос на договорка.
- Саботирането на гръцката връзка за получаване на акт 16 може да се окаже инструментът, с който да останем в руска зависимост, тъй като няма да могат да влизат в България нужните количества газ.
- България използва сравнително малко природен газ и затова той не е от критична важност за икономиката – 30% от общото потребление се пада само на „Топлофикация София“.
- Ако на някой не му харесва цената на Булгаргаз – пазарът е отворен и може да си купи газ от произволен доставчик.
- Четири месеца вече сме без Газпром. Газът не е спирал за нито един бизнес или домакинство.
- Руският газ е по-скъп, а доставките му са несигурни, защото Путин спира кранчето, когато реши.
- Хранилището в Чирен се пълни по график и в момента е над нивото, което е имало в предишни години по същото време – близо 50%.
- Към момента не са договорени около 30% от нужните количества за България до края на зимния период. Но това е възможно да се направи, стига служебното правителство да има желание да го стори.
- Германия, Франция и Италия приеха условията на Путин, което обаче не им гарантира регулярни доставки, изгодни цени и ги принуди да търсят алтернативни краткосрочни договори.
- От 1 юли 2022 г. у нас влизат пълните количества газ от находището „Шах Дениз ІІ“. От юни до декември 2022 г. България ще получи 430 млн. куб. м, а за първите 6 м. доставените количества са били 160 млн. куб. м. Общо доставените количества за 2022 г. ще са малко над 50% от договорените 1 млрд. куб. м годишно. В момента количествата газ по азерския договор се получават през Гърция – Сидерокастро – Кулата.
- След пускането в експлоатация на интерконектора Гърция- България цялото количество азерски газ ще се доставя по новото трасе и по цени свързани с нефтените деривати при референтна цена на миланската борса, която е от порядъка на около € 35/MWh) – това е 5 пъти под цената на руския газ. Преди това обаче само 1/3 от количествата са на ниска цена. Останалите 2/3 са на спот цена от същата борса с отстъпка от € 20 /MWh. Причината за тази разлика в цените е подписаният анекс от страна на Николай Павлов (бившият шеф на Булгаргаз), не без знанието на тогавашния премиер Борисов.
- Булгаргаз не купува от посредници, а от търговци в региона, които предлагат малки количества.
- Бизнесът може и да не купува от Булгаргаз, а от търговците на газ на свободния пазар. Топлофикациите и газоразпределителните дружества не са длъжни да купуват от Булгаргаз.
- В условията на война и санкции за Русия сключването на нов дългосрочен договор от служебното правителство (което дори теоретично е трудно реализуемо) ще изглежда нелепо и срещу европейската политика на санкции.
- С първите си действия служебният кабинет прави притеснителна стъпка в посока връщане на Газпром.
Според Мирчев има решения на посочените проблеми и дава 6 стъпки:
- Правителството трябва да продължи преговорите с Гърция за споразумение за алокиране на гарантиран капацитет за България на Ревитуса.
- Трябва да бъде продължен диалогът с Турция и Боташ с посредничеството на ЕК за подписване на междусистемно споразумение с Булгартрансгаз, така че да се използват турските терминали.
- Рамковото споразумение с Cheniere трябва да се подобри като цена.
- Трябва да има компенсации за природен газ за бизнеса и домакинствата.
- За бизнеса трябва да се подготви механизъм за търгове за третиране резерв, така че той да е стимулиран да намали потреблението на газ срещу компенсации на търгова основа. Плащанията да са обвързани с инвестиции в подобряване на енергийната ефективност.
- Трябва да се въведат помощи за енергийна бедност, с които домакинства на газ да могат да закупят високоефективни електроуреди, с което допълнително да се окаже натиск върху потреблението.
