„В предложения от Министерството на финансите бюджет за 2023 г. има доста странни моменти, неясноти, недостатъчно информация и е обявени буфери, но с малко разум България може да има бюджет с дефицит под 3%.“
Това заявява депутатът от „Демократична България“ Ивайло Мирчев по адрес на предложения от финансовото ведомство проект, съобщиха от партията. Прилагаме неговия коментар без редакторска намеса:
„На пръв поглед дефицитът от 6.4% стряска и действа обезкуражаващо за голямата национална цел – приемането ни в еврозоната. При по-внимателно вникване, обаче нещата не изглеждат толкова зле и бленуваният дефицит от 3% може да се окаже възможен без вдигане на данъците, а с орязване на разходите /без да се засягат социалните системи/ и форсиране на приходите. Казано накратко – търсят се 6 млрд. лева. Ето ги и тях:
– Правителството е предвидило само 50% от дивидента на държавните предприятия да влезе в хазната. Останалите 50% са между 1-1.5 млрд. лв.
– Капиталовите разходи по проект са с ръст от 82%. По министерства те /само в МРРБ има необоснован ръст от над 1 млрд. лева/ са със сериозен ръст, без налични проекти и ясна обосновка. Почти сигурно там няма да бъдат усвоени поне 1 млрд. лева.
– МФ залага увеличение с 46% на текущата издръжка, без да има обявени проекти и процедури. По-голямата част от тези средства нямат да бъдат изразходвани и това ще намали допълнително дефицита.
– Приходите от ДДС забавят ръста си наполовина /за 2022 г. ръстът е 2.3 млрд., докато за 2023 г. е около 1 млрд./. Вероятно това е следствие от забавения икономически растеж, но въпреки това сумите изглеждат подценени на фона на продължаващата висока инфлация.
– България не е готова да усвои значителни средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки това МФ е заложило да се направят 100% от разходите за почти 3 млрд. лева. По-вероятно е обаче да не достигнем дори 1 млрд. за 2023 г. Това ще намали допълнително дефицита.
– Въпреки големия ръст на възнагражденията през 2022 г., не е заложен голям ръст на приходите от данъци върху доходите на физическите лица и от социалното и здравното осигуряване. Там се крие допълнителен буфер, който МФ е заложило.
– Разходите за бойни самолети имат голям ефект на касова основа в момента на извършването им, но се отчитат на начислена основа за период от няколко години. Същото ще важи и за разходите по ПВУ, въпреки че не е пояснено в мотивите към бюджета. Това означава, че дефицитът на начислена основа за 2023 г. ще бъде значително по-нисък, а именно той е от значение за Маастрихтските критерии за еврозоната.
Едно е сигурно – внесеният бюджет удря по имиджа на страната ни заради високия прогнозиран дефицит. Това може би носи на някого временни политически дивиденти и притиска партиите в парламента да търсят решение, но не се отразява добре в международен план.
При разумно поведение на партиите в парламента България ще има бюджет с дефицит под 3% от БВП, ще избегнем тегленето на големи обеми дълг, ще задържим относително ниски лихви, няма да вдигаме данъците и ще имаме още един аргумент за приемането ни в еврозоната.“
