През май преди 110 години стотици хиляди българи в Източна Тракия празнуват освобождението си, съобщиха от Община Ивайловград. Само месец по-късно радостта им се превръща в кошмар. Докато българските войници се сражават и умират на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат мирното население на гонения и изтребление. Стотици хиляди наши сънародници бягат, изоставяйки дом и поминък, десетки хиляди, сред които старци, жени и деца, са зверски убити. Трагедията е огромна. Мнозина изследователи наричат неописуемите безчинства в Тракия „новия Батак“.
Пет години по-късно излиза книгата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“. Тя е писана по горещи следи на престъпленията, чрез лични разговори с оцелелите, с посещения в изпепелените села. Сухата статистика се превръща в история за унищожени животи, пропилени съдби, разбити семейства.
Безмилостната сеч тръгва на 2 юли от Булгаркьой, Кешанско, едно от най-многолюдните български села в Одринска Тракия. Там са избити 1100 жени и деца и 350 мъже. Унищожени са всички български села в Малгарско и Узункюприйско. На грабежи и убийства са подложени българите в района на Лозенград, Визе, Мидия, Бунар хисаар, Люлебургас, Бабаески, Ортакьой.
В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села. Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.
„Насилието и страданието в книгата на проф. Милетич се разкриват като кръговете на ада, всеки следващ все по-ужасяващ и по-смразяващ от предходния… Изправено пред зловещата, но обективна картина на разорението, точно и правдиво нарисувано, нормалното човешко съзнание се бунтува, не може да си представи, че всичко това е било възможно да се случи“, пише проф. Светлозар Елдъров.
„Родното ми село Покрован е едно от разорените села в Ивайловградско. Избити са повечето от мъжете в селото – затворени в една от стаите в училището, разстреляни и после доубити с щикове. Жените и децата са подкарани към Одрин, а селото, заедно с църквата – опожарени. Семействата на моите родители преживяват една жестока човешка драма. В детските си години съм слушал неведнъж спомените на оцелелите. Днес в селските гробища стоят запазени каменните надписи на тези, които близките са успели да погребат“, казва от Хасково историкът доц. д-р Георги Граматиков.
Кървящата рана от трагичната 1913-та няма как да зарасне. През 2013 г. 33-ма известни български историци излизат с открито писмо Народното събрание да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди избити българи от Одринска и Беломорска Тракия.
В Ивайловград е създаден Инициативен комитет начело с кмета на общината Диана Овчарова за отбелязване на трагичната годишнина. Панихиди в памет на невинните жертви ще бъдат направени и в деветте села, разорени по време на кървавите събития.
