Отстояването на правата и независимостта, свободата и равноправието, винаги са стояли в основата на личностното себеутвърждаване и националния суверенитет на всяка свободна нация. Още на 4 юли 1776 г, Конгресът на северноамериканските колонии, свикан в град Филаделфия, приема „Декларацията за независимостта“, която се явява декретът, утвърдил създаването на държавата САЩ, посочват от ПП „Възраждане“, припомняйки началото на тази декларация:
„Ние смятаме за очевидни следните истини: всички хора са сътворени равни, и всички са надарени от своя създател с някои неотчуждаеми права, към числото на които се отнасят животът, свободата и стремежът към щастие. За осигуряване на тези права, сред хората са създадени правителства, източник на справедливата власт на които е съгласието на управляваните. Ако дадена форма на управление стане гибелна за тази цел, народът има право да я измени, или унищожи, и да учреди ново правителство, основано на такива принципи и с такава организация на властта, каквито, по мнението на този народ, най-много могат да способстват за неговата безопасност и щастие …“
По този повод Ивелин Първанов от ПП „Възраждане“ посочва:
„От тогава досега, всички прогресивни сили по света използват Декларацията за независимостта,като свое легитимно право за отстояване своя суверенитет и свобода. Независимият български народ има същото това право. Българите имат правото да се произнасят за своето бъдеще и настояще, и сами да определят как да се развиват.
Досега това право беше погазвано от редица правителства, по въпроси, касаещи развитието на нацията, встъпването на държавата ни във военни блокове, политически и икономически съюзи, финансови и валутни зони. Правото на българите да решават сами, беше погазвано и суспендирано, първо от продажните угоднически правителства, поставили се в услуга на чужди за народа ни интереси. Това брутално несъобразяване с народната воля, поведение, което ни лишаваше от правото на плебисцит, най-висшата форма на обществено волеизявление, застъпено в нашата Конституция, като произнасянето на референдум, даде стимул на всякакви чуждестранни и антибългарски елементи да се произнасят в ущърб на националния ни интерес и права.
Наглостта на чужди посланици и чиновници да се произнасят като съдници над народната воля, не беше пресичана от управляващите, а даже беше насърчавана и стимулирана. Арогантното им поведение поставя българската нация в унизително и подчинено положение. Самозабравили се, неизбрани от никой народ персони, си позволяват да говорят като наследствени монарси над нациите на цял един континент.
Преди седмица, влязлата в ролята на общоевропейски гаулайтер, госпожа Фон дер Лайен си позволи да говори от името на всички народи в Европа и да определя, кое е опасно и заплаха за нашия континент. Неизбраният от никой народ гаулайтер си позволи да злослови и заклеймява законни и признати обществени организации и партии. Изгубила всякакво чувство за мярка и уважение, Фон дер Лайен си позволи да нападне парламентарно представена българска партия. Някакъв формален чиновник на Евросъюза казва кое е правилно за европейските народи и кои партии са заплаха за континента.
Гаулайтерът нападна българската партия „Възраждане“. Поведението й е нетърпимо и възмутително, и нарушава всички международни норми. Гаулайтер Фон дер Лайен е един от ястребите, използващи двойните стандарти в политическите оценки, и насъскващи европейските държави да водят кръвопролитни военни конфликти.
Неведнъж, европейската бюрокрация е поставяла на дневен ред гражданските права и политическите свободи в държави като Иран и Китай. Миналата седмица, на мода бяха политическите права в Белорусия. Госпожа Тихановская беше на турне по медии и учреждения. Тя беше модерният борец, възхваляван от медиите. В същото време, еврокрацията и СМИ, които не спират да акцентират върху военния конфликт в Украйна, забравят за гражданските права и политическите свободи в тази държава. Никой не се интересува от политическата опозиция там – сякаш тя не съществува.
Миналата седмица, в залата за пресконференции на Народното събрание, партия „Възраждане“ покани украинския опозиционер Юрий Деркач, от град Харков, който понастоящем се намира в емиграция. Той е отговорен функционер за харковска област на последователно забранявани и преследвани украински опозиционни партии. Първо на партията „Наш край“, която е преследвана от властите в Киев и е закрита, и на Социалната партия на Украйна, която има същата съдба. По време на пресконференцията се свързахме по телефона, и дадохме думата и на Дмитрий Василец, лидер на друга опозиционна партия – „Держава“ също преследвана от киевските власти. И двамата политически дисиденти са били арестувани и подложени на репресии в Украйна, и понастоящем са в емиграция, но за тях никоя медия в „демократичния свят“ не говори. От тях научихме, че в момента в украинските затвори излежават своите присъди 6 800 политически противници на управляващите.
Още хиляди са по следствените арести и нелегалните центрове за борба с опозицията, където са задържани без да са осъдени. Хиляди са безследно изчезналите, за чиято съдба никой не знае. Двамата дисиденти разказаха за ареста на украинската правозащитничка, адвокатката Светлана Новицка, която от години защитаваше украинските опозиционери. Тя защитаваше и Инна Иваночко от Лвов – опозиционерка, която от 2 години е в затвора без присъда. За критика срещу президента Зеленски са арестувани братята Канонович. Арестуван е и журналистът Дмитрий Скворцов, който защитаваше Украинската православна църква. 82-годишният писател Юрий Чернишов, пък е осъден на 15 години затвор затова, че критикува управляващите. „Преди две години от дома му беше отвлечен моят приятел Иван Александрович – каза Юрий Деркач – който е председател на Организацията на ветераните от специалните служби. Отвлякоха го хора, облечени в униформи на териториалната отбрана и оттогава никой не го е виждал – имам опасения, че той е убит.“ По-нататък украинският дисидент обясни: „От 2014 година нашата родина започнаха да я разделят и противопоставят на териториален, езиков и етнически принцип. Мирните жители на Донбаска област са 6 милиона, тях ги обявиха за терористи и срещу тях започнаха да водят война, така наречената антитерористична операция. Хората, които бяха инакомислещи и се обявиха против тази убийствена политика, бяха нарочени за предатели и руски шпиони. Срещу тях бяха образувани наказателни производства и много от тези хора изчезнаха безследно.“
Юрий Деркач и Дмитрий Василец разказаха за насилствената мобилизация,, провеждана от ловните летящи отряди на военните окръжия, които похищават по улиците мъжете в мобилизационна възраст, изпращани след това на фронта, като пушечно месо на предната линия. Повечето от тях издържат на бойната линия по 1-2 денонощия, защото са хвърляни в „касапските щурмове“ и загиват при безсмислени фронтални атаки, или са поразявани от „приятелския огън“ на поставените в тила им „заградотряди“ формирани от чуждестранни наемници, които стрелят в гърба им, когато искат да се предадат, или при опита им за отстъпление.
Пресконференцията продължи повече от 40 мин. на нея присъстваха представителите на много медии. Но никоя от тези медии не посмя да я излъчи. Сега, когато говорим за свободата на словото и правото на гражданите да бъдат информирани, българите бяха лишени от възможността да научат истината. Докога директивите на брюкселските гаулайтери ще нарушават свободата на българския народ?! Докога ще допускаме това?! И още веднъж ви напомням текста от американската „Декларация за независимостта“: „Ако дадена форма на управление стане гибелна за тази цел, народът има право да я измени, или унищожи, и да учреди ново правителство, основано на такива принципи и с такава организация на властта, каквито, по мнението на този народ, най-много могат да способстват за неговата безопасност и щастие …“
