На определени места и в определени времена да останеш жив е нещо, с което едно момче може да се гордее, пише „BBC“. Трябва да се гордее и с факта, че излиза всеки ден, за да търси храна, която да спаси семейството му от гладна смърт.
Всяка сутрин 11-годишният Мохамед Зо’раб, който живее в южния град Рафах в Ивицата Газа, излиза навън с мисия. Детето взема голяма пластмасова купа и се отправя към училищата, превърнали се в бежански центрове, както и към импровизираните лагери край пътя, където мнозина страдат като собственото му семейство. Мохамед се надява, че там може да намери нещо за хапване за себе си и за членовете на своето семейство. По-късно той посещава и болниците, където ранените пристигат по всяко време, и всички други възможни места, където може да има тенджера, вряща на открит огън.
„Когато се върна при семейството си с тази храна, те се радват и всички ядем заедно. Понякога се прибирам с празни ръце и ми е тъжно“, споделя той.
В семейството си Мохамед е най-голямото от четири деца и живее с майка си, баща си и братята и сестрите си в схлупен подслон, импровизирано направен от пластмаса и брезент. Баща му, Халед, обикаля из улиците на Рафах, за да търси каквото и да е работа, за да събере така необходимите пет шекела (около 1,38 долара), с които да купи памперси за двумесечната си дъщеря Хауайда. Мохамед е едно от хилядите деца, които са се превърнали в основни източници на храна за своите семейства.
„Когато опашката е много дълга и пред мен има почти 100 души, аз се промъквам между хората“, казва Мохамед, горд с умението си да се ориентира в големи тълпи, без да пострада. Веднъж прибрало се вкъщи, момчето подава купата с печен боб на майка си, Самар, която разпределя храната за всички. Самата тя е много слаба и трудно се храни.
„Имам рак на костите. Аз съм на 31 години, но когато ме видите, ще си помислите, че съм на 60. Не мога да ходя. Ако ходя, се уморявам много. Цялото ми тяло ме боли и имам нужда от лечение и добра храна“, признава жената.
Подобно на много други хора, Самар и семейството ѝ са пристигнали в Рафах, след като са били принудени да напуснат дома си в град Хан Юнис. Израелските сили за отбрана са им казали, че там ще бъде безопасно за тях. Това се е случило преди три месеца. Оттогава насам военните действия застрашават все повече град Рафах. Над 70 души са загинали преди по-малко от две седмици, когато Израел предприе атака, за да спаси двама свои заложници, отвлечени от „Хамас“.
Покривът на импровизирания подслон на семейство Зо’раб тече и подът се наводнява от дъждовете. Понякога бебето Хауайда няма чисти пелени. Всеки ден носи безмилостни унижения за около 1,5 милиона души – пет пъти повече от нормалното население, които са принудени да живеят в много тежки условия. При положение че 85 % от населението на Газа е разселено, помощта, която постъпва в анклава, далеч не е толкова достатъчна, колкото е необходимо. По данни на Организацията на обединените нации (ООН) са необходими петстотин камиона с хуманитарна помощ на ден, а средният им брой е едва деветдесет. Положението в северната част на Газа е особено тежко. Израел твърди, че ООН не успява да разпредели правомерно помощта в северната част на страната, като в резултат на това доставените продукти са струпани на едно място и чакат да бъдат събрани от страната на границата с Газа. Организацията е преустановила временно изпращането на хранителни помощи в северната част на Газа, защото твърди, че няма защита за шофьорите на камиони, които са подложени на атаки от страна на престъпни банди и грабежи от отчаяни хора.
Благотворителни организации в Газа прибягват до малкото количество хранителни ресурси, с които разполагат, в опит да окажат помощ на гладуващите хора. Махмуд Ал- Кишауи от базираната в САЩ благотворителна организация „Pious Projects of America“ стои близо до врящите тенджери с боб, които Мохамед наблюдава, с надеждата да получи храна за семейството си.
„Всеки ден неуморно се опитваме да подадем ръка на тези хора, да им кажем „ние сме с вас, няма да ви оставим да се борите сами,“, казва Ал-Кишауи.
Благотворителната организация е изчерпала бутилирания газ, който се използва за затопляне на храната, затова доброволци събират дърва и поддържат огньове.
„Атмосферата е мрачна. Ситуацията е катастрофална,“, споделя представителят на благотворителната организация.
В северната част на Газа има данни за деца, които умират от недохранване. Британската благотворителна организация „Action Aid“ цитира думите на лекар в северната част на Газа, според когото значителен брой деца са починали заради липса на храна. Във видеозапис д-р Хусам Абу Сафия – началник на педиатрията в болница „Камал Адван“, казва, че недохранването е широко разпространено, както и инфекциите на храносмилателната система. Според „Action Aid“ едно от всеки шест деца на възраст под две години, които са били прегледани в приютите за вътрешно разселени лица и в здравните центрове през януари, е било силно недохранено. Според организацията това е спад в хранителния статус на населението, който е безпрецедентен в световен мащаб и е регистриран в рамките само на три месеца.
