О, как да стане тази моята,
един поне да избера…
Гледам листи и се мая,
г’де ще му излезе края.
Всеки в таз държава се натиска –
депутат да става иска.
В изборните листи, за да си напред,
трябва да си син поне на кмет.
Не е нужно да знаеш или можеш,
важно е добре да се подложеш.
Щом искаш ти да гушкаш,
нужно само е да слушкаш.
Простички, нахални, нагли – те са най-отпред!
И признавам, че едно аз ясно виждам, човече,
че и с тоз състав дъното копаем вече.
Как компромис да направя с принципи и с морал,
няма как да стане, защото имам глава, а не чувал!
Ах, как на тази гнусна сган,
гласа си аз да дам?
Какви ти избори…
Щом и ти, приятелю, не се продаваш,
нужно е да отпътуваш, а не да се раздаваш.
Краят му се вижда твърде ясно,
от таз държава ще се бяга бясно…
