Атуза се присъедини към гневните протести срещу иранските управници през 2022 г., които лоялисти като Реза помогнаха да бъдат потушени, пише „Агенция Ройтерс“. Две години по-късно политическите възгледи на двамата млади иранци продължават да се разминават, отразявайки разрив, който ще определи резултата от президентските избори тази седмица.
Сега, на 22 години, Атуза заявява, че ще се въздържи от гласуване на балотажа в петък, за да избере наследник на Ебрахим Раиси след смъртта му при катастрофа с хеликоптер, като се отнася с насмешка към това упражнение. Но 26-годишният Реза, религиозно набожен член на твърдолинейната милиция Басидж, възнамерява да гласува – противоположно мнение за стойността на изборите, което подчертава разделението в Иран между поддръжниците и противниците на 45-годишната Ислямска република.
И шестимата кандидати – петима хардлайнери и един умерен, одобрен от контролен орган на хардлайнерите – ухажват млади избиратели в речи и предизборни послания, като използват социалните медии, за да достигнат до 60% от 85-милионното население на възраст под 30 години. Ето какво коментира Атуза пред „Ройтерс“:
„Тези избори, както и всички избори в Иран, са цирк. Защо да гласувам, когато искам режимът да бъде свален?“
Тя отказа да бъде идентифицирана с пълното си име от съображения за сигурност.
„Дори да бяха свободни и честни избори и ако всички кандидати можеха да се включат в надпреварата, президентът в Иран няма власт“, заяви тя.
През последните няколко седмици в социалната медийна платформа X иранците масово публикуваха хаштага #ElectionCircus, а някои иранци в страната и чужбина призоваха за бойкот на изборите. В рамките на иранската клерикална система избраният президент ръководи правителството всеки ден, но правомощията му са ограничени от тези на твърдолинейния върховен лидер аятолах Али Хаменей, който има последната дума по най-важните въпроси като ядрената и външната политика.
Религиозният дълг да се гладува
Подобно на много жени и млади иранци, Атуза се присъединява към протестите през 2022 г., предизвикани от смъртта на младата кюрдка Махса Амини в полицейския арест, след като е арестувана за предполагаемо нарушение на задължителния ислямски код за обличане в Иран.
Размириците се превърнаха в най-голямата проява на опозиция срещу иранските духовни управници от години насам. Атуза, тогава студентка, е арестувана по време на протестите, а мечтата ѝ да стане архитект е разбита, когато е изключена от университета като наказание за участието ѝ в демонстрациите. Басидж, подразделение на елитните Революционни гвардейци, се разполага заедно с униформените служители по време на размириците през 2022 г. и помага за потушаването на демонстрациите със смъртоносна сила.
Над 500 души, включително 71 непълнолетни, са убити по време на протестите, стотици са ранени, а хиляди са арестувани в размириците, които в крайна сметка са потушени от силите за сигурност, твърдят правозащитни групи. В Иран са извършени седем екзекуции, свързани с размириците. Властите не дадоха официална оценка на броя на жертвите, но заявиха, че десетки служители на силите за сигурност са били убити при „безредиците“.
„Ще пожертвам живота си за лидера и Ислямската република. Моят религиозен дълг е да гласувам. Участието ми ще укрепи Незам (системата)“, заяви Реза от квартал Нази Абад с ниски доходи в южната част на Техеран.
Реза заяви, че ще подкрепи кандидат с твърда линия на поведение, който защитава „икономиката на съпротивата“ на Хаменей – израз, означаващ икономическа самодостатъчност, укрепване на търговските връзки с регионалните съседи и подобряване на икономическото взаимодействие с Китай и Русия.
Икономиката е засегната от лошо управление, корупция в държавата и санкции, наложени отново от 2018 г., след като САЩ се отказаха от ядрения договор на Техеран с шестте световни сили от 2015 г.
Реза и Атуза, и двамата родени след Ислямската революция от 1979 г., съжаляват за демонстрациите през 2022 г., макар и по различни причини. Реза обвинява протестите, че са довели до засилване на натиска върху Иран от страна на западните държави, които наложиха санкции на иранските сили за сигурност и длъжностни лица заради предполагаеми нарушения на човешките права. Иран обвинява западните сили, че са разпалили размириците. Той коментира:
„Бих искал протестите да не се бяха състояли … нашите врагове ги използваха като претекст за оказване на натиск върху страната ни.“
Атуза гледа на този период с тъга. Тя подчерта:
„Бях обнадеждена. Мислех си, че най-накрая ще настъпи промяната и ще мога да живея без репресии в свободна страна … Платих висока цена, но режимът все още е тук.“
Главен комисар Илков: Предстои да се анализира доброволното предаване на Брендо
