Представете си, че години наред се трудите лоялно за дадена политическа партия, накрая спечелите властта, а след това загубите работата си. Това е сладко-горчивата перспектива, пред която сега са изправени някои членове на британската Лейбъристка партия, ако тя излезе от опозиция и възвърне позициите си след изборите на 4 юли, както предполагат социологическите проучвания, пише „Politico“.
В продължение на месеци преди свикването на общите избори нарастващата подкрепа спрямо опозиционната партия доведе до напрежение, както в редиците на самата партия, така и сред останалите членове на парламента. Твърденията за назначаване на известни лейбъристи на ключови постове също предизвикаха тревога сред представителите на властта, които изразиха опасения, че ще бъдат заменени или че влиянието им ще бъде отслабено. Тези противоречиви мисли несъмнено ще съпътстват предстоящата изборна кампания. Ако лидерът на лейбъристите Кийр Стармър все пак се озове на Даунинг стрийт, той ще се сблъска с един неизбежен проблем – броят на министрите ще бъде прекалено голям.
Съгласно приетия през 1975 г. Закон за възнагражденията на министрите и други висши служители в Обединеното кралство само 109 министри имат право на държавна заплата по всяко време. До 95 от тях могат да бъдат депутати в Камарата на общините, а останалите – в Камарата на лордовете. И все пак, лейбъристите имат 131 министри в сянка, които биха могли да получат заплата, ако са в правителството, като 104 от тях са депутати, според проучване на „Politico“ и непартийния мозъчен тръст „Institute for Government“ (IFG).
За щастие на Стармър, оттеглянето на някои депутати ще върне броя на депутатите в предната група почти до законовия лимит. Седем от тях – Холи Линч, Алекс Кънингам, Алън Уайтхед, Уейн Дейвид, Колин Флетчър, Кевин Бренън и Барбара Кийли обявиха плановете си да се оттеглят на изборите. Въпреки това, в министерския екип в сянка на лейбъристите остават същия брой длъжности, дори ако някои от хората, които ги заемат, се оттеглят. За тяхното съкращаване ще са необходими промени в структурата на Лейбъристката партия. Тим Дюрант, който е част от екипа на „Institute for Government“, коментира: „Ако влязат в правителството, лейбъристите ще трябва или да намалят броя на депутатите си, или да променят закона, за да позволят участието на по-голям брой министри.“
Експерти твърдят, че конкуренцията за висшите длъжности ще се увеличи и ако изборите доведат до приток на бивши министри и амбициозни нови депутати. Ако преднината на лейбъристите в социологическите проучвания е се задържи стабилна, съставът на партията би могъл да се увеличи приблизително двойно, а безмилостният подбор на кандидати да доведе до поток от бъдещи политици, които отговарят на центристкия, професионален модел на лейбъристите под влиянието на Стармър.
Помощ! Имам твърде много министри
Няколко длъжностни лица и депутати, които пожелаха анонимност, за да говорят откровено за вътрешни партийни въпроси, споделят, че някои от новите депутати могат да бъдат назначени на така наречените младши правителствени длъжности незабавно или в рамките на няколко години, като по този начин някои от настоящите държавни служители ще станат излишни.
Спекулациите за нови попълнения нараснаха допълнително, когато множество дългогодишни депутати на сигурни места обявиха оттеглянето си. Трима лейбъристки активисти признаха, че вече се подготвят хора, които да бъдат назначен, включително някои членове на управляващия Национален изпълнителен комитет на партията, който контролира процеса по избиране.
„Притокът на нови попълнения ще бъде най-силният от 1997 г. насам,“, заяви анонимно един от министрите в сянка, който отхвърлиха идеята, че новият министър-председател трябва да избягва драматичната промяна, свързана с младшите длъжности, тъй като това може да е свързано и с положителни тенденции в бъдеще. Друг министър от кабинета в сянка прогнозира, че хората, които никога не са били министри, ще трябва да си проправят усърдно пътя нагоре. И двамата министри от кабинета в сянка са единодушни, че промените в редиците на партията са по-вероятни сред младшите редици.
С над 6.2 млн. лв. ще се финансира борбата срещу домашното насилие до края на 2026 г.
