Докато се разхождам из Боровск, две неща ме поразяват в този град, разположен на 60 мили (100 км) от Москва, пише кореспондент на „BBC“. Първо, почти нищо не говори за президентските избори, които ще се проведат този уикенд. Виждам малко предизборни плакати или билбордове и не се раздават политически листовки. Всъщност това не е изненадващо.
Липсата на предизборна подготовка е отражение на липсата на драматизъм около режисираното събитие, което ще даде на Владимир Путин пети мандат в Кремъл. Другото нещо, което няма как да не забележите в Боровск, е уличното изкуство. То е навсякъде. Голяма част от него е дело на уличния художник Владимир Овчинников. В целия град творбите му се виждат от стени и сгради. Повечето от картините му не предизвикват спорове. Като гигантския глобус, разказващ за историята на града. Или образът на известен футболист. Все по-често обаче, когато Владимир рисува картина на днешна Русия, тя се оказва много мрачна.
„Наричам тази картина „Върхът на амбицията“, казва ми 86-годишният художник.
Картината, която ми показва вкъщи, изобразява мъж в униформа за бойни изкуства, който върви по въже над планина от човешки черепи. Творецът обяснява:
„Ето до какво може да доведе амбицията на човек, който е високо във властта.“
Още по-драматично е изображението му на две месомелачки, които смилат хора – едната е обозначена като 1937 г. (годината на Големия терор на Сталин), а другата – като Специална военна операция (войната на Русия в Украйна).
„Не сме си взели никакви поуки“, заключава Владимир.
След като художникът изрисува подобни месомелачки на стена, той е глобен за „дискредитиране“ на руската армия. Същият е резултатът и за уличното му изкуство, показващо ракети, падащи върху момиче, облечено в синьото и жълтото на Украйна.
Владимир използва изкуството си не само за да коментира настоящето, но и за да хвърли светлина върху тъмното минало на Русия – репресиите от епохата на Сталин. Неговите графити, критикуващи войната в Украйна, не се приемат добре от властите. Той бързо бива изрисуван. Владимир ми споделя:
„Картините ми карат хората да се замислят: прави ли сме или грешим в този конфликт? Смятам, че това е престъпление срещу териториалната цялост на съседна държава. Бих го оправдал, ако си мълча.“
И добавя:
„Много хора наистина мълчат, защото се страхуват от репресии, от загуба на работата си и от критиките на другите.“
След смъртта в затвора на опозиционния лидер Алексей Навални Владимир нарисува портрета на Навални на местен мемориален камък, който почита жертвите на политически репресии.
„Още същия ден някой го изтри“, разказва ми Владимир и продължи:
„Но вкъщи бях нарисувал груб проект върху картон. Затова по-късно го взех и го поставих до паметника.“
Как Владимир вижда бъдещето на Русия?
„Някои предричат повече репресии“, признава той, „и че вървим към тоталитаризъм и пълна диктатура“.
Снимка на президента
Владимир Овчинников ми казва, че никога не гледа телевизия. Ако го правеше, щеше да види съвсем различна картина на Русия по държавната телевизия. А именно версията на Владимир Путин. Няма планини от човешки черепи. Няма месомелачки. Не споменава Алексей Навални. Това не е Русия, която е агресивна в чужбина и репресивна у дома. Това е Русия със славно минало и също толкова славно бъдеще. Русия на героите и патриотите, които се събират около знамето, за да защитят родината си от външна агресия. И това е Русия, която обича настоящия си лидер.
Преди няколко дни във вечерната новинарска емисия на руския Канал 1 се появиха почитатели на Путин, които посрещаха президента като попзвезда.
„Грижете се за себе си“, извика една жена, преди да го целуне.
„Дълъг живот!“ – извиква един мъж.
Ако разчитахте единствено на новините от Канал 1, вероятно щяхте да заключите, че Владимир Путин има шансове за разгромна победа на президентските избори.
Но както и при картините, контекстът е важен. А контекстът тук е от решаващо значение. Кремъл не само контролира телевизията в Русия, но и цялата политическа система, включително изборите. Президентът Путин не е изправен пред сериозно предизвикателство, тъй като се стреми към пети мандат. Най-яростните му критици или са избягали в изгнание, или са в затвора у дома. Навални, най-яростният му опонент, е мъртъв.
Но Кремъл обича да се хвали, че Русия има „най-добрата демокрация“ в света. Така че наред с Путин в бюлетината са включени трима официално упълномощени претенденти от руския парламент, който е приятелски настроен към Кремъл. Наскоро се срещнах с един от тях. Беше странно преживяване, пише журналистът.
„Защо смятате, че ще бъдете по-добър президент от Путин?“ Това попитах Николай Харитонов, кандидата на Комунистическата партия и продлжих:
„Но смятате ли, че вашият манифест е по-добър от този на Путин?“
„Това трябва да решат избирателите.“
„Но какво мислите вие?“
„Няма значение какво мисля аз. Това зависи от избирателите.“
Вместо да се изкаже за себе си, Харитонов похвали действащия президент. Той обясни защо:
„Днес Владимир Путин се опитва да реши много от проблемите от 90-те години на миналия век, когато Елцин въвлече Русия в дивия капитализъм. Той се опитва да консолидира нацията за победа във всички области. И това ще се случи!“
Нещо ми подсказва, че сърцето на Николай Харитонов не е в тази надпревара. Един от политиците, които се опитаха и не успяха да се включат в изборите, беше антивоенният политик Борис Надеждин.
„Абсолютно невъзможно е да се каже за нашите президентски избори, че са честни и свободни“, казва ми Надеждин. Той твърди, че не му е било позволено да се кандидатира, защото антивоенното му послание е станало твърде популярно.
„Социологическите проучвания показват, че около 30-35% от хората в Русия са искали да гласуват за кандидат като мен, който говори за мир. Това е абсолютно невъзможен резултат за нашето правителство.“
Картината на улицата
Обратно в Боровск се наслаждавам на гледката от моста над река Протва. Оттук самият град прилича на картина: картина на Русия, която мога да си представя, че виси в Ермитажа. Горе на хълма се издига красива църква, а долу има причудливи заснежени къщи. Облечени в топли палта, хората стъпват внимателно по заледените пътеки.
Аз също стъпвам внимателно, докато се отправям към града, за да преценя настроението. Какво мислят хората по улиците на Боровск за войната, за изборите и за своя президент?
„Няма значение как ще гласуваш, всичко е решено предварително“, казва ми млада жена на име Светлана. Тя е категорична:
„Не виждам смисъл да участвам.“
Мнозина тук обаче, особено по-възрастните руснаци, ми казват, че ще гласуват. Докато разговарям с хората, става ясно, че Русия, каквато я виждаме по телевизията, има много поддръжници. Людмила подчертава:
„Надявам се, че Владимир Путин ще спечели изборите и че това ще сложи край на войната. Толкова много млади мъже бяха убити. Когато настъпи мир, много страни най-накрая ще разберат, че Русия е непобедима.“
Питам:
„Защо искате г-н Путин да спечели? В края на краищата той е човекът, който започна Специалната военна операция.“
„Има много мнения“, признава Людмила и обяснява:
„Някои казват, че тази война никога не е трябвало да започва. Някои казват, че той е бил прав. Няма да го съдя сега. Ние не знаем всички политически тънкости и подробности.“
„Г-н Путин е на власт от близо четвърт век“, посочвам аз. „В страна със 145 милиона души няма ли някой друг, който би могъл да върши работата му?“
„О, не, ние имаме много талантливи лидери, които биха могли в спешен случай да управляват страната“, отговаря Людмила.
Николай ще гласува и за сегашния президент, очевидно незасегнат от две и половина десетилетия на власт на Путин. Мъжът е категоричен:
„И какво от това? Имали сме царе, които са управлявали дълго време. Имало е добри и лоши царе. Имахме Сталин и Брежнев. Можеш да смениш един лидер, но това няма голямо значение за живота ни.“
