Президентът на Съединените щати е не просто лидер на страната си, той е може би най-могъщият човек на Земята. Това, което той прави, променя живота на всички нас, както и неговия собствен. И така, как точно Тръмп промени света?
Как светът вижда Америка
Президентът Тръмп многократно е обявявал САЩ за „най-великата държава в света“. Въпреки това според неотдавнашно проучване, на 13 държави, проведено от Изследователския център „Pew“, той не е направил много за имиджа на нацията си в чужбина.
В много европейски страни процентът на гражданите, които са с положителна представа за Америка е най-ниският от почти 20 години. Във Великобритания 41% са изразили положително мнение за страната на неограничените възможности, докато във Франция процентът е едва 31%, като това е най-ниското ниво на одобрение от 2003 г. насам. Междувременно в Германия този процент също е нисък – само 26%. Действията на Америка в борбата с пандемията от COVID-19 е основен фактор за формирането на нагласите сред обществото – само 15% от анкетираните смятат, че властите в САЩ са се справили добре с овладяването на вируса, разкриват данни от юли и август.
Недостатъчни действия в борбата с климатичните промени
Трудно е да се определи позицията на президента Тръмп относно изменението на климата, тъй като той често нарича този проблем „скъпа измама“ или „сериозна тема“, която е по думите му е много важна за него. Той обезсърчи дългосрочната работа на учените в тази област, като обяви оттеглянето на Америка от Парижкото споразумение за климата, в което участват близо 200 държави.
САЩ са вторият на-голям източник на парникови газове след Китай, като изследователите предупредиха, че ако Тръмп бъде преизбран, вероятно глобалното затопляне съвсем ще излезе от контрол.
Отхвърляйки Парижкото споразумение, президентът заяви, че в замяна на това ще наложи на американските производители строги регулаторни разпоредби, свързани със замърсяването, и дори ще прекрати дейността на много от тях. Въпреки това държавният глава премахна такива редица разпоредби, за да намали разходите на индустриите, занимаващи се с въглища, нефт и природен газ. Няколко американски въглищни мини в момента са затворени, изтласкано от конкуренцията, свързана с по-евтиния природен газ и мерките на страната, насочени към подкрепата на възобновяемата енергия. Официалните данни показват, че възобновяемите източници са генерирали повече енергия от въглищата в САЩ през 2019 г., което се случва за първи път от повече от 130 години насам.
Излизането на Америка от Парижкото споразумение за климата официално влиза в сила на 4 ноември, деня след президентските избори. Джо Байдън даде дума, че страната ще се присъедини отново към пакта, ако той спечели в надпреварата. До момента опасенията че изтеглянето на САЩ от споразумението ще предизвика ефекта на доминото, не са се осъществили, въпреки че някои експерти смятат, че вследствие на тази стъпка на САЩ Бразилия и Саудитска Арабия също са попречили на глобалните усилия за намаляване на въглеродните емисии.
Избирателно затваряне на границите
Президентът Тръмп повдигна въпроса за имиграцията само седмица след встъпването си в длъжност, затваряйки границите на САЩ за пътници, пристигащи от седем държави, най-вече тези, които се населяват от мнозинство на мюсюлмани. В момента 13 държави са обект на строги ограничения за пътуване по отношение на територията на САЩ. Броят на хората, родени в чужбина и живеещи в САЩ, е нараснал само с 3% през 2019 г., в сравнение с цифрата през 2016 г. – последната година от мандата на бившия президент Обама.
Процентът на жителите на САЩ, родени в Мексико, непрекъснато намалява откакто на власт е президентът Тръмп, докато броят на преселниците от други места като Латинска Америка и Карибите се е увеличил. Наблюдава се и общо затягане на разпоредбите за предоставяне на визи, което позволява на хората да се установят за постоянно в САЩ, особено роднините на вече живеещите там.
Ако трябва да се потърси „знакова емблема“ на имиграционната политика на президента Тръмп, тя със сигурност трябва да се нарече „голямата, красива стена“, която той се закле да изгради на границата с Мексико. В края на октомври тази година американските митнически и гранични служби заявиха, че там е построена стена с дължина 371 мили, а поставянето на огради е било ненужно, тъй като на много места има действащи бариери. Въпреки това отчаяните мигранти продължиха с опитите си да достигнат територията на Америка. През 2019 г. броят на мигрантите, задържани на границата между САЩ и Мексико, достигна най-високото си ниво от 12 години насам. Повече от половината са семейства, предимно от Гватемала, Хондурас и Салвадор, където насилието и бедността карат хората да търсят убежище и нов живот другаде.
По отношение на бежанците Доналд Тръмп направи предприе стъпки за рязко намаляване на броя им, за да им попречи да се преселят в Америка. САЩ е приел близо 85 000 бежанци през 2016 г., но през следващата година броят им е намалял значително, достигайки по-малко от 54 000 души.
Популяризиране на термина „фалшиви новини“
„Мисля, че един от най-великите термини, които съм измислил, е „ фалшив.“, каза Доналд Тръмп в интервю през октомври 2017 г. Въпреки че президентът определено не е измислил термина „фалшиви новини“, напълно вярно е да се каже, че той го популяризира „успешно“. Според публикациите в социалните медии и аудио стенограмите, наблюдавани от „Factba.se“, той е използвал фразата около 2000 пъти само през декември 2016 г.
По време предизборната надпревара в Белия дом през 2016 г. „фалшиви новини“ означаваше просто неверни съобщения като новините за папа Франциск, който според твърденията одобряваше победата на Тръмп за президентския пост. След като терминът започна да се използва широко и набра популярност, като това негово основно значение се измести, добавяйки новото „дезинформация или умишлено заблуждаване“. Държавният лидер често използва фразата „фалшиви новини“, за да критикува новини, с които не е съгласен. През февруари 2017 г. той продължи да използва активно термина, като дори определи няколко новинарски издания за „враг на американския народ“.
Организации на гражданското общество смятат, че широкото използване на термина сериозно подкопава принципите на демокрацията, според които хората сами трябва да преценят с кои факти са съгласни и с кои не.
„Безкрайните войни“ на Америка и споразумението й с Близкия изток
В свое обръщение през февруари 2019 г. президентът Тръмп обеща да изтегли американските войски от Сирия, заявявайки: „Великите държави не водят безкрайни войни“. Месеци преди това той реши да изпрати около 500 военнослужещи в Сирия, за да защити петролните кладенци. Държавният глава ограничи военното присъствие в Афганистан и до известна степен в Ирак и Сирия. Въпреки това американските военни сили все още се намират на много места по света, което се случи още в първите дни от встъпването му в длъжност.
Все пак лидерът на САЩ е наясно, че съществуват редица начини за въздействие върху Близкия изток без мобилизиране на военните сили. Той отхвърли възраженията на предишни президенти, като премести американското посолство от Тел Авив в Йерусалим през 2018 г. и призна града, включително окупирания Изток, за столица на Израел. Миналия месец президентът приветства „зората на един нов Близък изток„, когато Обединените арабски емирства и Бахрейн подписаха споразумения за нормализиране на отношенията си с Израел – ход, за който САЩ помогна. Като оставим настрана риториката, това може би е най-значимото дипломатическо постижение на администрацията на Тръмп до момента.
Изкуството да се уреждат търговски сделки
Както изглежда президентът Тръмп пренебрегва споразумения, в които не е посредник. В първия си ден от заемане на поста той отхвърли Транстихоокеанското партньорство, търговско споразумение, в което участват 12 държави, одобрено от президента Обама. Тогава той го определи като „ужасно„. Оттеглянето донесе ползи най-вече за Китай, според който пактът беше опит за ограничаване на влиянието му в Азиатско-Тихоокеанския регион. Критиците в САЩ, които заявиха, че подобно споразумение влияе негативно на американските работни места, приветстваха неговото прекратяване.
Тръмп предоговори и Северноамериканското споразумение за свободна търговия с Канада и Мексико, което той нарече „може би най-лошата търговска сделка, сключвана някога„. Промяната затегна трудовите разпоредби и правилата за снабдяване с автомобилни части.
Водещата цел на държавния глава винаги е била Америка да извлече максимални ползи от световната търговия. Това доведе до ожесточена търговска война с Китай, в която двете най-мощни икономики в света наложиха стотици милиарди долари данъци върху стоките си. Този ход повлия негативно на американските производители на соя, както и на технологичната и автомобилната индустрия. През 2019 г. търговският дефицит на САЩ, що се касае до обмена на стоки с Китай, беше малко под нивото от 2016 г., тъй като американски компании внасяха по-малко, стремейки се да избегнат митата на Тръмп. Понастоящем въпреки пандемията от COVID-19, което влияе сериозно върху тенденциите в търговията през 2020 г. Америка все още внася повече стоки, отколкото изнася.
Противоречия с Китай
На 2 декември 2016 г. Тръмп, който по това време беше избран за президент на САЩ, предприе изключително необичайна стъпка да говори директно с президента на Тайван, напук на прецедент, създаден през 1979 г., когато официалните отношения бяха прекъснати. Кари Грейси, тогавашният редактор на „BBC“ в Китай, прогнозира, че този ход ще предизвика „тревога и гняв“ в Пекин, който смята Тайван за провинция на Китай, а не за независима държава. Дръзкото действие от страна на Тръмп даде началото на многостранна надпревара между големите геополитически съперници, което сериозно влоши отношенията им.
САЩ си навлякоха гнева на Китай, след като обявиха териториалните му претенции в Южнокитайско море за неоснователни и наложиха мита върху стоките му, а неотдавна забраниха използването на популярните приложения TikTok и WeChat на своята територия, поставяйки в черния списък китайския телекомуникационен гигант „Huawei“, който според Тръмп представлява заплаха за националната сигурност на страната.
Друга причина за противоречие беше и фактът, че Тръмп нарече COVID-19 „китайския вирус“ , след което се опита да отклони фокуса от начина, по който администрацията му се справя с пандемията. Демократичният кандидат Джо Байдън на свой ред нарече президента на Китай „бандит“ и заяви, че китайският лидер няма никакви демократични възгледи.
На косъм от война с Иран
„Иран ще си понесе пълната отговорност за загубените животи или претърпените щети в което и да е от нашите съоръжения. Те ще платят много ВИСОКА ЦЕНА! Това не е предупреждение, а заплаха.“, написа Тръмп в новогодишната нощ на 2019 г. . След което добави „Честита Нова Година!“ Дни по-късно, за всеобщ шок, силите на САЩ убиха Касем Сюлеймани, най-могъщият генерал на Иран, и човекът, който оглавяваше военните операции в Близкия изток. Иран отвърна на удара, изстрелвайки редица балистични ракети срещу две американски бази в Ирак. Повече от 100 американски войници бяха ранени, а анализаторите прогнозираха, че нациите са на ръба да започнат война помежду си. До война все пак не се стигна, но загинаха много невинни граждани, тъй като часове след ракетните удари на Иран, военните сили по погрешка свалиха украински пътнически самолет, което причини смъртта на всичките 176 души на борда.
На практика САЩ и Иран са в конфликт от 1979 г. насам, когато подкрепеният от Иран шах беше свален от власт, а 52-ма американци бяха взети като заложници в посолството на САЩ. През май 2018 г. Тръмп подсили напрежението, като се отказа от ядреното споразумение от 2015 г., съгласно което Иран се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на премахването на икономическите санкции, наложени от САЩ. Техеран на свой ред отказа да отстъпи. Санкциите навредиха сериозно на икономиката на Иран, тласкайки я към тежка рецесия, вследствие на което през октомври 2019 г. цената на храната нарасна с 61%, а цената на тютюна с 80%. Недоволните ирански граждани проведоха масови протести месец по-късно.
Въпреки факта че кризата, причинена от пандемията от COVID-19, погълна голяма част от внимание и на двете засегнати държави, дипломатическите им отношения все още са в застой, а поводите за възникване на противоречия – многобройни.
