Очакваше се в неделя белгийските избиратели да извадят бухалките, пише „Politico“. Но вместо тотално разрушаване, те наредиха грандиозно преустройство на държавата и нейните финанси.
Фламандският десен Нов фламандски алианс (N-VA) и франкофонското либерално Реформаторско движение (MR) бяха двамата победители на тройните избори в неделя, на които избирателите гласуваха за нови членове на националния, регионалния и европейския парламент.
Резултатите накараха социолозите да се почешат по главите. В продължение на месеци се очакваше крайнодясната, сепаратистка партия Влаамс Беланг да спечели убедителна победа в северния регион Фландрия, което би ѝ позволило да контролира съставянето на правителство. Партията обаче се представи по-слабо, като завърши след N-VA.
В южния регион Валония, както и в Брюксел, либералната партия MR надви шансовете и излезе начело, нанасяйки огромен удар на социалистите (PS), които десетилетия наред държаха здраво властта.
„Това са изборни резултати, които показват желание за промяна и реформи“, заяви председателят на партията MR Жорж-Луи Бушез пред партийните бойци в неделя вечерта.
Както N-VA, така и MR водеха предизборна кампания с платформи, препоръчващи дясноцентристка икономическа реформа, която да намали спираловидно нарастващия държавен дефицит на страната. За N-VA обаче има и друго искане: по-голямата част от правомощията на федералната държава да бъдат прехвърлени на регионите Фландрия и Валония. Ако това бъде изпълнено, страната ще остане с минимално федерално правителство за политики като отбраната и външната политика.
„Фландрия повече от всякога е избрала повече автономия“, коментира председателят на N-VA Барт де Вевер по време на победната си реч в неделя вечерта.
По-рано по време на кампанията той отхвърли плана на крайната десница за едностранно разделяне на Белгия, като вместо това предложи по-малко радикален начин за реформиране на държавните структури.
В търсене на лидер
За отиващия си министър-председател Александър Де Кроо изборите бяха катастрофа. Неговите Отворени фламандски либерали и демократи (ОФЛД) получиха 8,7% от гласовете на фламандците на федералните избори, което представлява спад от 4,8 процентни пункта в сравнение с 2019 г.
„Загубихме“, каза той на поддръжниците си в емоционална реч в неделя вечерта. В понеделник партията обяви, че ще търси нов председател.
Де Кроо връчи оставката си като министър-председател на краля на страната Филип, което е процедурна стъпка, след която кралят се среща с лидерите на най-големите партии в Белгия: На първо място е Де Вевер от N-VA, на второ – Том Ван Грикен от Vlaams Belang, а на трето – Бушез от MR. След това кралят ще назначи преговарящи, които да започнат преговори за коалиционно правителство.
Съставянето на белгийско федерално правителство е пословично трудно. Страната държи световния рекорд за най-дълъг период без правителство, когато през 2010-2011 г. ѝ бяха необходими 541 дни, за да го направи. Партиите ще трябва да сформират регионални управляващи коалиции, както и федерална коалиция. Преговорите се водят паралелно и има риск да се нарушат взаимно, ако партиите се сблъскат в процеса.Но за всеобща изненада този път преговорите могат да се развият много по-гладко от очакваното.
В дните преди изборите лидерът на ДП Бучес вече заяви, че би могъл да се види в екип с N-VA на Де Вевер. В неделя вечерта Бучес заяви, че партията му ще се обърне към франкофонските центристи от Les Engagés като към „привилегирован партньор“ – партия, която в поредната си изненада удвои резултата си от изборите през 2019 г., за да спечели повече от 20% от гласовете на валонците.
За Дьо Вевер една дясноцентристка коалиция би могла да означава разчупване на хватката на франкофонската ПС над страната. В последната част на кампанията той се закани да стане следващият министър-председател, който да оглави правителство, съсредоточено първо върху оздравяването на финансите на Белгия. Предвижда се бюджетният дефицит на Белгия да нарасне до 4,7 % от БВП през следващата година, което е много над допустимата граница от 3 % за целия Европейски съюз.
„Ние сме в невероятно лошо състояние и ще трябва да приложим оздравителна политика“, изтъкна Де Вевер в телевизионен дебат в нощта преди изборите. Той добави:
„Не можете да оправите тази страна структурно, ако не погледнете и институционално“.
Крайно дясно, крайно ляво не успяха да се справят
Влаамс Беланг се надяваше да заеме първото място, което щеше да им даде контрол върху преговорите за правителство от фламандска страна. Второто място се почувства като поражение – въпреки че партията спечели места на федерално и регионално ниво и дори спечели най-много гласове при гласуването в Европейския парламент.
Партията беше планирала да организира парти в Лондерзеел, северно от Брюксел. На входа бяха паркирани трактори с надписи „Спасете нашите фермери“. Вътре персоналът отваряше бутилки с шампанско за времето, когато ще излязат първите резултати.
Тълпата замълча, когато първите официални резултати показаха, че партията не е успяла да отговори на високите очаквания, породени от социологическите проучвания.
„Имахме амбицията да се превърнем в най-голямата партия в цяла Фландрия. Не успяхме да го постигнем“, заяви председателят на Влаамс Беланг Том ван Грикен на мястото на събитието в неделя малко преди 21:00 ч.
Малко след речта на Ван Грикен бойците си тръгнаха, а екипът прибра сцената.
Зелените партии във Фландрия и Валония също претърпяха сериозни поражения, като се сринаха до 7,5 % от гласовете на фламандците и 7 % от гласовете на валонците.
Най-голямата промяна обаче настъпи във Валония, където победата на ДП означава сериозен неуспех за ПС и нейния лидер Пол Мане – който преди вота в неделя все още изпълняваше ролята на основен кандидат за следващ министър-председател.
ПС държи властта във френскоговорящата част на страната от десетилетия и е дълбоко вкоренена в правителствата на всички нива. В началото на кампанията тя се опасяваше, че основното ѝ предизвикателство ще дойде от лявата Работническа партия (PTB-PVDA). Но именно ДП и нейните неопетнени дяснолиберални избиратели свалиха социалистите от трона.
В щаба на MR привържениците се разотиват от радост. Членът на партията Gjergj Dodaj заяви пред „Politico“:
„Голямата разлика между ПС и ДП е, че ДП проповядва работа, докато ПС проповядва мързел.“
Димитър Главчев ще представлява България на Конференцията за възстановяване на Украйна в Берлин
